— Както и да е — рече мистър Ентуисъл, — въпросът за това, как е било извършено, едва ли е от значение. Никога няма да можем да докажем нищо.
— В случая с Ричард Абърнети не, но убийството на Кора Ланскне стои другояче. Щом веднъж научим „кой е“, ще стане възможно да се доберем до доказателства — рече Поаро и добави строго: — Може би вече сте направили нещо?
— Много малко. Целта ми беше да установя кои са извън подозрение. За мен е крайно неприятно да приема, че някой член на семейство Абърнети е убиец. И досега не мога да повярвам. Надявах се, че с няколко въпроса, зададени почти на шега, ще съм в състояние да оневиня със сигурност някои членове на семейството. А, кой знае, може би и всички. Което би означавало, че Кора е сгрешила в предположението си, а собствената й смърт може да бъде приписана на случаен скитник, вмъкнал се в къщата. В края на краищата въпросът е много прост. Какво са правели членовете на семейство Абърнети следобеда, когато е била убита Кора?
— Eh, bien — попита Поаро. — И какво са правели?
— Джордж Кросфийлд е бил на надбягванията в Хърст парк. Розамънд Шейн е пазарувала из Лондон. Съпругът й — налага се да се вземат предвид и съпрузите…
— Несъмнено.
— Съпругът й е водел преговори относно откупуване правата за поставяне на пиеса, а Сюзън и Грегъри Банкс са си били у дома цял ден. Тимъти Абърнети, който постоянно боледува, е бил в къщата си в Йоркшир, а жена му се е връщала с автомобила си от Ендърби.
Той спря.
Еркюл Поаро го погледна и кимна съчувствено.
— Да, това казват те. А вярно ли е?
— Просто не знам, Поаро. Някои от изявленията им подлежат на доказване или опровергаване — но ще бъде трудно да се направи това, без те да разберат цялата работа. Всъщност такава една стъпка би била равносилна на подозрение. Ще ви съобщя някои свои заключения. Джордж може да е бил на надбягванията, но лично аз не вярвам, че е бил там. Избърза да се похвали, че е заложил на два фаворита. От опит знам колко нарушители на закона са се издавали поради това, че приказват много. Попитах го кои са били победителите и той без колебание ми цитира имената на два коня. Научих, че и двата са били подкрепени с големи залози в деня на състезанието и че единият наистина е спечелил. Другият, макар и фаворит с огромни шансове, съвсем безпричинно дори не се е класирал.
— Интересно. Нуждаел ли се е този Джордж спешно от пари, преди да умре чичо му?
— Имам впечатлението, че е точно така. Нямам никакви доказателства да го твърдя, но силно подозирам, че е спекулирал със средства на клиентите си и че е бил застрашен да бъде подведен под отговорност. Това е само едно впечатление, но аз имам известен опит в тези неща. Смея да кажа, че паричните злоупотреби сред адвокатите не са чак толкова редки. Мога да ви уверя, че самият аз никога не бих поверил финансовите си дела на Джордж, а подозирам също, че Ричард Абърнети, който умееше точно да преценява хората, е бил разочарован от племенника си и е решил да не му оказва доверие. Майка му беше хубаво, но доста лекомислено момиче — продължи адвокатът — и се омъжи за човек със съмнителен характер по моя преценка. Момичетата от семейство Абърнети не ги биваше особено в избора на съпруг — завърши с въздишка мистър Ентуисъл.
След кратка пауза продължи:
— Колкото до Розамънд, тя е една вятърничава красавица. Не мога да си я представя как разбива главата на Кора със секира. А мъжът й Майкъл Шейн е за мен нещо като скрита картинка — амбициозен, а също, бих казал, суетен до крайност. Признавам, че знам твърде малко за него. Нямам причини да го подозирам в жестоко престъпление или във внимателно планирано отравяне. Но не мога да го изключа от подозрение, докато не се уверя, че наистина е правел това, което заяви пред мен.
— Но за съпругата нямате никакви съмнения?
— Не, не. У нея открих учудваща коравосърдечност… но, не, наистина не мога да вместя тук секира. Тя е много крехко същество.
— И много красиво — добави Поаро с леко подигравателна усмивка. — А другата племенница?
— Сюзън ли? Тя е съвсем друг тип в сравнение с Розамънд. Бих казал, момиче със забележителни способности. Въпросния ден и двамата със съпруга й са си били вкъщи. Подметнах (като излъгах естествено), че съм се опитвал да се свържа с тях по телефона. Грег ми отвърна доста припряно, че телефонът им е бил повреден целия ден. Опитвал се бил да говори с някого си и не успял.
— Отново нямате основание да твърдите окончателно… Не можете да я зачеркнете от списъка, както сте се надявали… Какво представлява съпругът?