— Трудно е да се разбере. Има нещо неприятно във външността му, макар че човек не може да каже точно защо остава с такова впечатление от него. А колкото до Сюзън…
— Да?
— Сюзън ми напомня за чичо си. Тя притежава енергията, устрема и умствените способности на Ричард Абърнети. Но й липсват топлотата и сърдечността на моя стар приятел, ако не си въобразявам това.
— Жените никога не са сърдечни — отбеляза Поаро. — Макар понякога да са по-нежни. Тя обича ли своя съпруг?
— Предано, бих казал. Но слушайте, Поаро… Не мога да повярвам… не бих допуснал дори за миг, че Сюзън…
— Предпочитате Джордж? — попита Поаро. — Много естествено. Виж, аз не съм толкова сантиментален по отношение на красивите млади дами. А сега ми разкажете за посещението си у по-старото поколение.
Мистър Ентуисъл описа доста подробно посещението си у Тимъти и Мод, а Поаро обобщи резултата.
— И така, мисис Абърнети е добър автомонтьор. Знае много за устройството на автомобила. А мистър Абърнети не е чак такъв инвалид, за какъвто се смята. Излиза на разходки и според вас е способен на доста енергични действия. Той също е малко вманиачен егоист и е завиждал на успеха и по-добрия характер на брат си.
— За Кора говори с обич.
— И се присмя на глупавата й забележка, направена след погребението. А сега, шестият наследник?
— Хелън, тоест мисис Лио? Нито за миг не я подозирам. Пък и нейната невинност лесно ще се докаже. Била е в имението. Заедно с още трима слуги.
— Eh, bien, приятелю — рече Поаро. — Сега да бъдем практични. Какво искате от мен?
— Искам да знам истината, Поаро.
— Да, да. И аз бих изпитвал същото на ваше място.
— Вие сте човекът, който ще я открие. Знам, че вече не работите, но ще ви помоля да се заемете с този случай. Това е делови въпрос. Аз ще имам грижата за хонорара ви. Хайде, хайде, парите никому не са излишни.
Поаро се ухили.
— Но не и ако отиват само за данъци. Ще призная, все пак вашият проблем ме заинтересува! Защото не е лесен… Толкова е мъгляв… Има едно нещо, приятелю, което е за предпочитане вие да свършите. После аз ще се заема с всичко. Но мисля, че ще е най-добре, ако вие откриете лекуващия лекар на мистър Ричард Абърнети. Познавате ли го?
— Бегло.
— Що за човек е?
— На средна възраст. Домашен лекар. Много компетентен. С Ричард бяха почти приятели. Напълно почтен човек.
— Тогава издирете го. Той ще говори по-свободно пред вас, отколкото пред мен. Разпитайте го за болестта на мистър Абърнети. Разберете какви лекарства е вземал преди и около смъртта си. Разберете дали Ричард Абърнети е споменавал нещо пред него за опасенията си, че искат да го отровят. Между другото, тази мис Гилкрист е сигурна, че е използвал думата отровят, когато е говорил със сестра си?
Мистър Ентуисъл разсъди:
— Жената употреби точно тази дума. Но тя е от онези свидетели, които често подменят действително употребените фрази, тъй като се стараят главно да предадат смисъла. Ако Ричард е изказал опасение, че някой иска да го убие, то мис Гилкрист би могла да приеме, че става дума за отрова, тъй като свързва страховете му с една своя леля, която си била внушила, че някой се опитва да сложи нещо в храната й. Бих могъл да доизясня това с нея някой път.
— Да. Или пък аз ще го сторя — рече Поаро, замълча, а после продължи с друг глас: — Минавало ли ви е през ума, приятелю, че вашата мис Гилкрист може да е в опасност?
Мистър Ентуисъл изглеждаше изненадан.
— Не, не бих казал.
— Но да! Кора е изразила на глас съмненията си в деня на погребението. Убиецът може да си зададе въпроса, дали не ги е споделила с някой друг, още щом е научила за смъртта на Ричард? А най-вероятното лице, с което би разговаряла на тази тема, е мис Гилкрист. Мисля, приятелю, че за нея е по-добре да не остава сама в къщата.
— Доколкото знам, Сюзън заминава за там.
— О, значи мисис Банкс отива там?
— Иска да прегледа вещите на Кора.
— Разбирам… разбирам… Е, приятелю, направете както ви помолих. Можете също да подготвите мисис Абърнети — мисис Лио Абърнети, за възможността да пристигна в имението. Ще видим. Отсега нататък аз се заемам с всичко.
И Поаро засука енергично мустаците си.
ОСМА ГЛАВА
1
Мистър Ентуисъл погледна замислено доктор Лараби.
Цял живот бе трупал опит в преценката на хорските характери. Често бе имал случаи, при които трябваше да се справи с трудни ситуации или деликатни проблеми, и бе станал експерт в избора на правилния подход. Кой би бил най-добрият начин да постави пред доктор Лараби един въпрос, по който той може би нямаше да говори с удоволствие, тъй като засягаше професионалното му умение?