— Да сте чули откъси от разговора им? — попита Сюзън. Мис Гилкрист моментално се изчерви от гняв.
— Какво говорите, мисис Банкс. Никога не съм имала навика да подслушвам.
Това значи, че го е правила, помисли си Сюзън, иначе щеше просто да отговори „не“. А на глас каза:
— Извинете, мис Гилкрист. Не исках да кажа това. Но понякога в тези малки къщи с тънки стени човек без да иска чува всичко, което става, а сега, след като и двамата са мъртви, особено важно е за семейството да знаем какво са си казали на тази своя среща.
Къщата съвсем не беше с тънки стени — тя датираше от епоха, в която се е строяло масивно, но мис Гилкрист лапна въдицата и с готовност откликна на предположението.
— Разбира се, това, което казвате, е съвсем вярно, мисис Банкс — къщата наистина е много малка, а и аз разбирам желанието ви да научите какво се е случило между двамата, но наистина се страхувам, че няма да съм от голяма полза. Мисля, че говориха за здравето на мистър Абърнети и че… ами… че си въобразявал разни неща. Макар и да не му личеше, той трябва да е бил болен и, както често се случва, отдаваше разклатеното си здраве на външни причини. Случва се с много хора, уверявам ви. Моята леля…
Мис Гилкрист описа леля си.
Подобно на мистър Ентуисъл Сюзън отклони темата за лелята.
— Да. И ние точно така мислехме — рече тя. — Слугите на чичо ми са до един много привързани към него и естествено са били силно обезпокоени, че той ги подозира…
Тя се спря.
— О, да, разбира се! Слугите са особено докачливи за подобни неща. Спомням си, че леля ми…
Сюзън отново я прекъсна.
— Предполагам, че именно слугите е подозирал, нали? Че искат да го отровят…
— Не знам… Аз… наистина…
Сюзън забеляза объркването й.
— Не са били слугите. Някое конкретно лице ли е било?
— Не знам, мисис Банкс. Наистина не знам…
Но тя избягваше да погледне Сюзън в очите. Сюзън си рече, че мис Гилкрист знае повече, отколкото би искала да признае.
Възможно бе мис Гилкрист да знае много…
Като реши да не настоява засега повече, Сюзън рече:
— Какви са вашите планове за бъдещето, мис Гилкрист?
— О, щях да отворя дума за това пред вас, мисис Банкс. Казах на мистър Ентуисъл, че нямам, нищо против да остана тук, докато всичко бъде разчистено.
— Знам това. Много съм ви признателна.
— Но исках да ви попитам колко ще продължи, защото, нали знаете, трябва да започна да си търся друго място.
Сюзън размисли.
— Всъщност няма кой знае какво да се върши още. За два дни ще съм приключила и ще уведомя уредника на търгове.
— Значи сте решили да продадете всички мебели?
— Да. Предполагам, че няма да е трудно къщата да се даде под наем?
— О, не, ще се тълпят за нея. Толкова малко къщи като тази се дават под наем. Повечето се предлагат за продан.
— Ами тогава всичко е много просто, както виждате — Сюзън се поколеба за миг, преди да продължи. — Исках да ви кажа, че… надявам се, ще приемете тримесечна заплата като обезщетение.
— Много сте щедра, мисис Банкс. Благодаря ви от сърце. А ще имате ли нещо против… искам да кажа, бих ли могла да ви помоля… ако стане нужда… да ми дадете препоръка? Да напишете, че съм работила при ваша родственица и че… сте били доволни.
— Да, разбира се.
— Не знам дали е редно да искам подобно нещо… — Ръцете на мис Гилкрист затрепериха и тя се опита да овладее гласа си. — Но би ли било възможно да не… да не се споменават обстоятелствата… та дори и името?
Сюзън я гледаше втрещено:
— Не разбирам.
— Ако се замислите, ще разберете, мисис Банкс. Става дума за убийство. Убийство, за което са писали вестниците и всички са чели за него. Нима не виждате? Хората могат да си кажат: „Две жени живеят заедно, едната от тях е убита — може да го е сторила компаньонката.“ Разбирате ли, мисис Банкс? Сигурна съм, че ако пред мен се явеше такъв кандидат… щях… Ами, щях добре да си помисля, преди да го наема. Разбирате, нали? Кой може да е сигурен? Това страшно ме притеснява, мисис Банкс. Нощем лежа будна и си мисля, че може би никога вече няма да мога да си намеря работа… точно такава работа. А какво друго мога аз да правя?
Въпросът съдържаше несъзнателна нотка на силно вълнение. Сюзън бе потресена. Тя осъзна отчаянието на тази приятна и бъбрива най-обикновена женица, чието съществувание зависеше от страховете и прищевките на работодателите. В думите на мис Гилкрист имаше много истина. Всеки би предпочел, ако може, да не вземе на работа, свързана с най-близко съжителство, жена, която е фигурирала, макар и съвсем невинно, в криминален случай.