— Повиках линейката. Трябва да я отведем в болницата.
— Значи наистина е сериозно?
— Да. Сложих й морфин да облекчи болката. Но ми се вижда… — Той се прекъсна. — Какво е яла?
— Вечеряхме спагети огретен и пудинг с яйчен крем. После кафе.
— И вие ядохте същото?
— Да.
— И ви няма нищо? Не чувствате болка или тежест?
— Не.
— Нищо друго ли не е яла? Рибна консерва? Или наденица?
— Не. Обядвахме в „Кралския герб“ — като приключи следствието.
— Да, разбира се. Вие сте племенницата на мисис Ланскне?
— Да.
— Отвратителна история. Надявам се да хванат този, който го е извършил.
— Да, всички се надяваме.
Линейката пристигна. Свалиха мис Гилкрист, а докторът я придружи. Каза на Сюзън, че ще й се обади сутринта. След като и той си замина, Сюзън си легна. Този път тя положи глава на възглавницата и заспа мигновено.
2
На погребението имаше немалко хора. Беше се стекло почти цялото село. Единствените опечалени бяха Сюзън и мистър Ентуисъл, а останалите членове на семейството изпратиха венци. Мистър Ентуисъл попита за мис Гилкрист и Сюзън шепнешком му обясни накратко какво се бе случило. Мистър Ентуисъл повдигна вежди.
— Доста странна случка!
— Тази сутрин била по-добре. Обадиха се от болницата. Такива жлъчни пристъпи са нещо обичайно, но някои хора вдигат повече шум.
Мистър Ентуисъл не отговори нищо. Той се връщаше в Лондон след погребението.
Като се прибра в къщата, Сюзън намери няколко яйца и си направи омлет. После се качи в стаята на Кора и започна да преглежда вещите на покойната.
Работата й бе прекъсната от пристигането на доктора. Той изглеждаше разтревожен. На запитването на Сюзън отговори, че мис Гилкрист била много по-добре.
— След два-три дни ще е на крак — рече той. — Имала е късмет, че дойдох така бързо. Иначе — можеше да стане и най-лошото.
Сюзън го погледна втрещено.
— Толкова зле ли е била?
— Мисис Банкс, ще ми кажете ли какво точно е яла и пила мис Гилкрист вчера? Всичко.
Сюзън помисли и даде изчерпателен отговор. Докторът поклати недоволно глава.
— Трябва да е яла нещо, което вие не сте яли.
— Не мога да си спомня… Сладки, кифлички, конфитюр, чай, после вечеря. Не, друго не мога да си спомня.
Докторът почеса носа си и закрачи из стаята.
— Сигурно ли е, че е от храната? Хранително отравяне ли е било?
Докторът я погледна остро. После като че ли взе решение и каза:
— Арсен.
— Арсен? — стъписа се Сюзън. — Искате да кажете, че някой й е дал арсен?
— Така излиза.
— Ами ако го е взела сама? Искам да кажа — умишлено?
— Самоубийство? Мис Гилкрист отрича, а тя знае най-добре. Освен това, ако е решила да се самоубива, защо ще използва арсен? В къщата е имало сънотворни и би могла да вземе свръхдоза от тях.
— Възможно ли е арсенът да е проникнал случайно в някоя храна?
— И аз това се чудя. Не ми изглежда вероятно, но такива случаи са познати. Обаче щом и тя, и вие сте яли едно и също…
Сюзън кимна и добави:
— Струва ми се абсурдно… — и изведнъж дъхът й секна.
— Но да, разбира се. Сватбената торта! — възкликна тя.
— Какво? Сватбена торта ли?
Сюзън започна да му обяснява, а докторът я слушаше внимателно.
— Странно. Казвате, че не била сигурна кой я е изпратил. Останало ли е нещо? Дали кутията, в която е била опакована, не се търкаля още някъде?
— Не знам. Ще проверя.
Те затърсиха заедно и откриха в кухненския бюфет бялата картонена кутия с останали няколко трохи. Докторът я прибра старателно и рече:
— Аз ще имам грижата за това. Да знаете къде може да е хартията, в която е била опакована?
Тук удариха на камък и Сюзън предположи, че вероятно е била хвърлена в огъня.
— Вие ще останете тук известно време, нали, мисис Банкс?
Той изрече това учтиво, но Сюзън се обезпокои.
— Да, ще трябва да прегледам вещите на леля си. Ще остана тук няколко дни.
— Много добре. Сама разбирате, че полицията вероятно ще иска да ви зададе въпроси. Не се сещате за някой… който би могъл да има зъб на мис Гилкрист?
— Аз всъщност не я познавам добре. Живяла е с леля ми няколко години — това е всичко, което знам.
— Така е, така е. Винаги е правела впечатление на приятна и скромна жена — съвсем обикновена. Не е от онези, знаете ги нали, които имат врагове или пък се замесват в разни драми. Сватбена торта по пощата. Звучи ми, като да е от някоя ревнива жена. Но кой би ревнувал от мис Гилкрист? Не се връзва.
— Не.