— Ужасно съжалявам, че трябва пак да слизате, мисис Абърнети. Изпи ли чая си мистър Абърнети? Ще прескоча да взема подноса.
Тя подаде слушалката на мисис Абърнети и се качи пъргаво по стълбите.
— Хелън? Тук е Мод.
Болникът посрещна мис Гилкрист с поглед, изпълнен с неприязън. Докато тя прибираше подноса, той я запита свадливо:
— Кой е на телефона?
— Мисис Лио Абърнети.
— Ооо! Сега ще клюкарстват цял час. Жените нямат чувство за време, като вземат слушалката. Не мислят за парите, които се пилеят.
Мис Гилкрист отвърна бодро, че в случая мисис Лио ще плаща, а Тимъти изръмжа нещо в отговор.
— Я дръпнете пердето, моля ви. Не, не това, другото. Не искам да ми блести право в очите. А, така е по-добре. Като съм болен, не значи, че трябва да стоя по цял ден на тъмно.
И продължи:
— Може да погледнете ей там на лавицата за една зелена книга… Какво има пък сега? Къде хукнахте?
— Звъни се, мистър Абърнети.
— Нищо не съм чул. Нали долу има прислужничка. Да отвори тя.
— Да, мистър Абърнети. Коя книга искахте?
Болникът притвори очи.
— Вече не мога да си спомня. Разсеяхте ме. Можете да си вървите.
Мис Гилкрист грабна подноса и изскочи от стаята. Като остави подноса на масичката в килера, тя се забърза към входната врата и мина покрай мисис Абърнети, която още говореше по телефона.
Върна се след минута и попита шепнешком:
— Извинявайте, че ви прекъсвам. Една монахиня. Събира помощи. Мисля, че каза за фонда „Сърцето на Девата“. Видях списъка. Повечето хора дават по пет шилинга.
Мод Абърнети каза в слушалката:
— Само за момент, Хелън — а на мис Гилкрист: — Не участвам в католически подписки. В нашата черква си имаме собствена благотворителна дейност.
Мис Гилкрист бързо се отправи към входната врата. След няколко минути Мод свърши разговора си с думите:
— Ще говоря с Тимъти за това.
Постави слушалката и тръгна към антрето. Мис Гилкрист стоеше неподвижно до вратата на дневната. Лицето й бе навъсено и леко озадачено. Тя се сепна, когато Мод Абърнети я заговори.
— Има ли нещо, мис Гилкрист?
— О, не, мисис Абърнети. Бях се замислила нещо. Толкова работа има, а пък аз…
Мис Гилкрист поднови дейността си като същинска работна мравка, а Мод Абърнети се заизкачва бавно и мъчително по стълбите към стаята на съпруга си.
— Хелън беше на телефона. Изглежда са продали имението — на някаква организация за чужди бежанци.
Тя млъкна, докато Тимъти се изкаже язвително по въпроса за чуждите бежанци и направи странични разсъждения относно къщата, в която се е родил и отрасъл:
— Няма вече традиции в тази страна. Старият ми дом! Не мога да понеса дори мисълта за това!
Мод продължи:
— Хелън каза, че разбира добре чувствата ти. Тя предлага, ако искаме, да отидем да постоим там, преди да са дошли новите собственици. Тревожи се силно за здравето ти и за лошото влияние, което може да ти оказва боята. Пита дали не би предпочел да отидем в Ендърби, вместо на хотел. Прислугата била още там, така че ще има кой да се грижи за теб.
Тимъти бе отворил уста да протестира, но като чу думите на Мод, бързо я затвори, а погледът му неочаквано стана проницателен. Сетне кимна одобрително:
— Предвидлива е Хелън — рече той. — Много предвидлива. Но не знам, трябва да го обмисля… Няма никакво съмнение, че тези бои ме тровят — в боята има арсен, доколкото знам. Чувал съм такова нещо. От друга страна, може да не издържа на усилието от местенето. Не е лесно да каже човек кое ще е по-добро.
— А може пък да предпочиташ да отидем на хотел, скъпи — вметна Мод. — Хубавите хотели са скъпи, но щом се отнася за здравето ти…
Тимъти я прекъсна.
— Как да те накарам да разбереш, Мод, че не сме милионери? Защо да ходим на хотел, когато Хелън предлага да отидем в Ендърби? Не че тя има право да предлага! Къщата не е нейна. Не разбирам от тънкостите на закона, но смятам, че докато не се продаде и сумата не се подели, тя принадлежи на всички ни. Чужди бежанци! Старият Корнилиъс ще се обърне в гроба! Да. — И той въздъхна. — Иска ми се да видя стария роден дом, преди да умра.
Мод умело пусна последния си коз.
— Доколкото разбрах, мистър Ентуисъл допускал, че членовете на семейството ще искат да си изберат по някоя мебел, сервиз или нещо друго — преди да бъде предложено всичко на търг.
Тимъти бързо надигна едрата си фигура и се изправи:
— Тогава непременно ще отидем. Трябва стриктно да се оцени всяка вещ, която ще бъде взета. Момичетата са се оженили за едни мъже… От това, което чувам, не бих се доверил на нито един от двамата. Току-виж някой се опитал да ни изиграе. Хелън е прекалено доверчива. Като глава на семейството мой дълг е да присъствам.