Сюзън преустанови измерванията си и го погледна с леко разширени очи.
— Изглеждаш ми съвсем друг човек, Джордж. Просто… невероятно!
— Друг човек ли? В какъв смисъл?
— Сякаш си жива реклама: Това е същият човек, когото виждате на предишната страница, но сега той е взел прахчетата за здраве „Ъпингтън“.
Тя седна на друг сандък и запали цигара.
— Трябва да си изпитвал крещяща нужда от тези пари на чичо Ричард, а, Джордж?
— Ще повярваш ли на някого, ако ти каже, че не се нуждае от пари днес?
Тонът му бе лековат. Сюзън продължи:
— Загазил беше, нали?
— Какво ти влиза в работата, Сюзън?
— Само се поинтересувах.
— Под наем ли вземаш тези търговски помещения?
— Купувам цялата сграда.
— Заедно с всичко?
— Да. Двата горни етажа са апартаменти. Единият е празен и върви заедно с магазина. Другия го купувам с наемателите.
— Хубаво нещо са парите, нали, Сюзън?
В тона му се прокрадваше злоба, но Сюзън просто си пое дълбоко дъх и отвърна:
— Мен ако питаш — да. Нещо като отговор на молитвите ти.
— Молитвата убива ли възрастни роднини? Сюзън не обърна внимание на забележката му.
— Тази къща е точно каквото ми трябва. Първо, има архитектурна стойност. Бих могла да превърна жилищните помещения горе в нещо уникално. Два от таваните са изящно изваяни, а стаите имат чудесни размери и форма. А тази част тук, както вече съм я оразмерила, ще обзаведа в съвършено модерен стил.
— Какво ще представлява? Бутик ли?
— Не. Козметичен салон. Билкови препарати. Кремове за лице.
— С всичките му салтанати.
— С всичките му салтанати, както си му е редът. Заслужава си усилието. Винаги е бил доходен бизнес. Нужно е само едно — да му се придаде индивидуалност. Аз мога да го постигна.
Джордж гледаше братовчедка си с възхищение. Красив, издължен овал, пълни устни, лъчезарен тен. С две думи — необикновено и много живо лице. При това у Сюзън се долавяше онова странно и неуловимо качество — предопределеността за успех.
— Да. Несъмнено имаш всичко, което е нужно, Сюзън — рече той. — Ще ти се възвърне похарченото за това предприятие, а и ще се отворят доста врати пред теб.
— Мястото е идеално — на една пресечка от главна търговска улица, при това можеш да паркираш колата си пред самия вход.
Джордж отново кимна.
— Да, Сюзън. Ще успееш. Отдавна ли го замисляше?
— От около една година.
— Защо не изложи плановете си пред стария Ричард? Можеше да те финансира.
— Изложих ги.
— Но той не счете за нужно да се обвързва, а? Чудя се защо. Според мен беше достатъчно прозорлив, за да види, че сте замесени от едно тесто.
Сюзън не отговори, а в съзнанието на Джордж се мярна като от птичи полет една друга фигура — тази на слаб, нервен млад мъж с подозрителен поглед.
— А къде се вмества в целия проект… как му беше името… Грег? — попита той. — Няма да подава вече хапчета и прахчета на гишето, а?
— Разбира се. В дъното зад салона ще има лаборатория, където ще приготовляваме кремове за лице и други козметични препарати по наши рецепти.
Джордж потисна усмивката си. Искаше му се да каже: „Значи бебчо ще си има кошарка за игра“, но премълча. Като неин братовчед не го беше грижа, че може да прави злобни забележки, но имаше неловкото усещане, че трябва да внимава по отношение на чувствата на Сюзън към съпруга й. По всичко личеше, че темата е взривоопасна. Той се питаше, също както в деня на погребението, що за странна птица бе въпросният Грег. Имаше нещо особено у този приятел — такъв един невзрачен на вид, а същевременно не чак толкова безличен…
Той хвърли отново поглед на Сюзън — спокойна и лъчезарно тържествуваща.
— Ти си истинска Абърнети — отбеляза той. — Единствено ти от цялото семейство. От гледна точка на стария Ричард е жалко, че си жена. Ако беше мъж, обзалагам се, че той щеше да припише всичко на теб.
Сюзън рече бавно:
— Да, сигурно е така.
И добави след кратка пауза:
— Знаеш ли, той не хареса Грег.
— Аааа! — повдигна вежди Джордж. — Негова грешка.
— Да.
— Е, както и да е. Тъй или иначе, всичко върви добре, по план.
Още неизрекъл тези думи, той бе поразен от факта, колко много прилягаха те за Сюзън. Това го накара да изпита за миг неприятно усещане. Не обичаше да вижда как една жена се справя така хладнокръвно с всичко. Предпочете да смени темата.
— Между впрочем получи ли писмо от Хелън? Относно Ендърби?
— Да, получих. Тази сутрин. А ти?
— И аз. И какво смяташ да правиш?
— Ние с Грег възнамеряваме да отидем там другата събота и неделя, стига да е удобно за всички. Струва ми се, че Хелън иска да се съберем по едно и също време.