3
Струваше му известно усилие да се отърве от мис Гилкрист, а трябваше да я отпрати, тъй като се очакваше и други да му поверят тайните си.
Инстинктът не го излъга. Едва си бе отишла мис Гилкрист, и насреща му се зададе с устремна крачка Грегъри Банкс. Той прекоси ливадата и влезе в беседката. Лицето му бе бледо, а на челото му бяха избили капчици пот. В очите му се четеше странна възбуда.
— Най-после! — извика той. — Рекох си: „Тази глупава жена няма ли да си тръгне?“ Онова, което казахте тази сутрин, не е вярно. Ричард Абърнети е бил убит. Аз го убих.
Еркюл Поаро огледа бавно младежа. Не беше изненадан ни най-малко.
— Значи вие го убихте? Как?
Грегъри Банкс се усмихна.
— Не беше трудно за мен. Предполагам, можете да си представите. Има поне двадесет препарата, които са ми подръка и са подходящи за това. Нужни ми бяха повече усилия да обмисля метода на даване, но накрая ми хрумна хитра идея. Най-хубавото е, че не трябваше да съм там по това време.
— Умно — рече Поаро.
— Да — Грегъри Банкс сведе скромно очи. Беше доволен от себе си. — Да, наистина беше хитро.
Поаро запита с интерес:
— А защо го убихте? Заради парите, които щеше да наследи жена ви ли?
— Не, не, разбира се, че не за това. — Възбудата на Грегъри премина във възмущение. — Не съм алчен за пари. И не се ожених за Сюзън заради парите й!
— Наистина ли, мистър Банкс?
— Той мислеше така! — рече Грег с неочаквана злоба. — Ричард Абърнети! Той обичаше Сюзън, възхищаваше се от нея и с гордост я даваше за пример — истинска Абърнети била! Но смяташе, че е сключила неравностоен брак — имаше лошо мнение за мен, презираше ме! Да, в говора ми се усеща диалектът, дрехите ми не са най-изискани. Той беше сноб — гаден сноб!
— Не мисля, че сте прав — кротко отбеляза Поаро. — От всичко, което съм чувал за него, съдя, че Абърнети не е бил сноб.
— Беше, беше! — Младежът говореше почти истерично. — За него бях кръгла нула. Надсмиваше ми се. Външно беше винаги учтив, но аз можех да доловя, че не му харесвам.
— Възможно е.
— Не може да се отнасят така с мен и да се измъкват безнаказано. И по-рано са опитвали! Имаше една жена, на която приготвях лекарства. Страшно грубо се държеше с мен. И знаете ли какво направих?
— Да — отвърна Поаро.
Грегъри се сепна.
— Значи знаете?
— Да.
— Едва избягна смъртта — продължи той самодоволно. — О, това може да ви покаже, че с мен шега не бива. Ричард Абърнети ме презираше — и какво се случи с него? Умря.
— Много сполучливо убийство — поздрави го Поаро със сериозен тон. После добави: — Но защо идвате при мен и се издавате?
— Защото вие казахте, че всичко е приключило и че той не бил убит. Трябваше да ви покажа, че не сте чак толкова умен, колкото се мислите, и че освен това… освен това…
— Да? Освен това какво?
Изведнъж Грег се отпусна тежко на пейката. Лицето му се промени — то неочаквано придоби изражение на екстаз.
— Постъпих срамно… грешно… Трябва да бъда наказан… Трябва да се върна там — на онова място за наказание… да изкупя вината си… Да, трябва да я изкупя! За покаяние! За отмъщение!
Лицето му сияеше в опиянение. Поаро внимателно го изучава миг-два. После го попита:
— Толкова много ли искате да избягате от жена си?
Изражението на лицето на Грегъри се смени:
— Сюзън ли? Сюзън е прекрасна — прекрасна!
— Да, Сюзън е прекрасна. И това е бреме за вас. Сюзън ви обича предано. Това също е бреме, нали?
Грегъри продължи да гледа упорито пред себе си. После проговори като сърдито дете:
— Как искам тя да ме остави на мира! — И подскочи: — Ето я, идва през поляната. Аз си тръгвам. Но вие ще й предадете това, което ви съобщих, нали? Кажете й също, че съм отишъл да направя признания в полицията.
4
Сюзън се спря задъхана:
— Къде е Грег? Той беше тук, нали? Видях го.
— Да. — Поаро поспря за миг, преди да каже: — Дойде да ми съобщи, че той е отровил Ричард Абърнети…
— Пълна глупост! Не сте му повярвали, нали?
— Защо да не му повярвам?
— Той беше далеч оттук, когато умря чичо Ричард.
— Да, може би. А къде е бил, когато умря Кора Ланскне?
— В Лондон. И двамата бяхме там.
Еркюл Поаро поклати глава.
— Не, не, не. Това не е достатъчно. Вие например сте изкарали автомобила си в този ден и сте били извън Лондон целия следобед. Мисля, че знам къде сте били. Отишли сте в Личет Сейнт Мери.
— Нищо подобно!
Поаро се усмихна.
— Нали ви казах, мадам, когато ви срещнах тук, че съм ви виждал и преди? В деня на следствието за установяване причината за смъртта на мисис Ланскне вие бяхте в гаража на „Кралския герб“. Там вие разговаряте с един монтьор, а край вас е спряла кола, в която седи възрастен джентълмен чужденец. Вие не го забелязвате, но той ви забелязва.