— Не разбирам какво искате да кажете. Това беше в деня на следствието.
— Да, но аз си спомням какво ви каза монтьорът! Той ви попита дали не сте роднина на жертвата и вие отговорихте, че сте нейна племенница.
— Той е от онези, които обичат кръвожадни истории! Пълно е с такива.
— А следващите му думи бяха: „Ааа, чудех се къде съм ви виждал по-рано.“ Къде ви е виждал по-рано, мадам? Трябва да е било в Личет Сейнт Мери, тъй като за него това, че ви е виждал по-рано, е било тясно свързано с роднинството ви с мисис Ланскне. Дали не ви е видял някъде край нейната къща? И кога? Не е ли това нещо, което трябва да се разследва? А резултатът от разследването е, че сте били там — в Личет Сейнт Мери същия следобед, когато е умряла Кора Ланскне. Паркирали сте автомобила си край кариерата, край която сте го оставили и сутринта, преди да отидете на следствието. Той е бил видян и номерът отбелязан. Инспектор Мортън вече знае чия кола е това.
Сюзън го гледаше втренчено. Дишаше учестено, но бе запазила външно спокойствие.
— Говорите глупости, мосю Поаро. И ми отвличате вниманието от това, за което дойдох тук да говоря с вас. Чаках удобен момент, когато сте сам…
— И да ми признаете, че вие и съпругът ви сте извършили убийството?
— Не, разбира се, че не. За глупачка ли ме смятате? А вече ви казах, че Грегъри не е напускал Лондон този ден.
— Нещо, в което вие едва ли можете да сте сигурна, тъй като самата вие сте отсъствали. Защо сте ходили в Личет Сейнт Мери, мисис Банкс?
Сюзън си пое дълбоко дъх.
— Е, добре, щом искате да знаете. Думите, казани от Кора на погребението, ме разтревожиха. Все за тях си мислех. Накрая реших да прескоча с колата да я видя и да я попитам кой й е втълпил в главата тази идея. Грег смяташе всичко това за глупост, ето защо дори не му казах къде отивам. Пристигнах там към три часа, чуках, звънях, но никой не отговори, затова реших, че е излязла или заминала някъде. Това е всичко. Не заобиколих да проверя на задния вход, иначе щях да видя счупения прозорец. Просто се върнах в Лондон, без да подозирам ни най-малко какво се е случило.
Поаро я слушаше с безизразно лице.
— Защо вашият съпруг се самообвинява в престъпление? — попита той.
— Защото е… — думата бе на върха на езика й, но тя я преглътна. Поаро го направи вместо нея.
— Искахте да кажете „защото е луд“. Да го кажете на шега, ала не е ли шегата твърде близо до истината?
— Грег е съвсем нормален. Съвсем нормален е!
— Запознат съм с историята му — промълви Поаро. — Прекарал е няколко месеца в психиатричната клиника „Форсдайк Хаус“, преди да ви срещне.
— Никога не е бил освидетелстван. Доброволно е постъпил там.
— Това е вярно. Съгласен съм, че не може да бъде квалифициран като умопобъркан. Но определено може да се каже, че е разстроен душевно. Има комплекс за вина — предполагам още от детските си години.
Сюзън го прекъсна нетърпеливо:
— Вие не разбирате, мосю Поаро. Грег просто не е имал шанс в живота. Точно затова толкова много се нуждаех от парите на чичо Ричард. Чичо Ричард бе твърде прозаичен. Не можеше да разбере. А аз знаех, че Грег трябва да бъде господар на себе си. Да чувства, че представлява нещо, а не да е прост помощник-аптекар и всички да го командват. Сега нещата се променят. Той ще си има собствена лаборатория. Може сам да разработи свои рецепти.
— Да, да. Вие сте готова да му свалите и звездите, защото го обичате. Обичате го толкова много, че жертвате щастието и безопасността си. Но вие не можете да дадете на хората онова, което те са неспособни да приемат. След всичките ви усилия той пак ще бъде нещо, което не е искал да бъде…
— Какво е то?
— Съпруг на Сюзън.
— Колко сте жесток! И какви нелепости говорите!
— Вие нямате никакви скрупули за всичко, отнасящо се до Грегъри Банкс. Искали сте парите на чичо си — но не за вас самата, а за вашия съпруг. Какво бяхте готова да направите, за да ги имате?
Сюзън му обърна сърдито гръб и хукна да си върви.
5
— Реших да дойда да се сбогувам — рече Майкъл Шейн небрежно. И се усмихна с неотразимата си усмивка.
Поаро трябваше да признае пред себе си, че младият човек има невероятен чар. Той го изучава няколко мига мълчаливо. Усещаше, че познава този човек най-слабо в сравнение с всички останали, тъй като Майкъл Шейн се показваше в такава светлина, в каквато сам искаше.
— Съпругата ви — започна Поаро разговорливо — е необикновена жена.