— Колко глупаво от нейна страна, нали? — рече Розамънд.
Поаро й се закани с пръст.
— То ви показва, мадам, опасностите, които крие разговорът. Аз дълбоко вярвам, че ако успеете да накарате някой да говори пред вас достатъчно дълго на каквато и да било тема, рано или късно ще се издаде. Така стана с мис Гилкрист.
— Ще трябва да внимавам — рече Розамънд замислено. После се развесели. — Знаете ли? Ще имам бебе.
— Аха! Ето защо били посещенията на Харли стрийт7 и в Риджънтс парк.
— Да. Толкова развълнувана бях и така изненадана, че трябваше да отида някъде и да помисля.
— Казахте, спомням си, че това не ви се случва често.
— Ами много по-лесно е така. Но този път трябваше да взема решение за бъдещето. Реших да напусна сцената и просто да бъда майка.
— Една rôle, в която ще сте възхитителна. Вече предвкусвам очарователните снимки в „Скеч“ и „Татлър“.
Розамънд се усмихна щастливо.
— Да, чудесно е. Знаете ли, Майкъл е очарован. Наистина не го очаквах от него.
Тя поспря и добави:
— Сюзън взе малахитовата масичка. Рекох си, че след като ще имам бебе… — Тя не довърши изречението си.
— Козметичното предприятие на Сюзън е обещаващо — намеси се Хелън. — Мисля, че тя си е наумила да успее.
— Да, тя е родена за успех — съгласи се Поаро. — Също като чичо си.
— Имате предвид Ричард, предполагам — запита го Розамънд. — Не Тимъти?
— Решително не Тимъти — отвърна Поаро.
И тримата се засмяха.
— Грег е заминал някъде — продължи Розамънд. — Както казва Сюзън, на лечебна почивка.
Тя погледна въпросително Поаро, но той не отговори нищо.
— Не мога да разбера защо настояваше, че той е убил чичо Ричард — отново попита Розамънд. — Мислите ли, че е форма на ексхибиционизъм?
Поаро се върна на предишната тема.
— Получих много любезно писмо от мистър Тимъти Абърнети — рече той. — Изказва голямото си задоволство от услугата, която съм направил на семейството.
— Чичо Тимъти според мен е невъзможен — възкликна Розамънд.
— Поканиха ме да им гостувам идната седмица — рече Хелън. — Както разбрах, вече са оправили градината, но с домашната прислуга още е трудно.
— Навярно им липсва ужасната Гилкрист. Сигурна съм, че накрая тя щеше да убие чичо Тимъти. Колко забавно щеше да е! — възкликна Розамънд.
— За вас, мадам, като че ли убийството е било винаги занимателно?
— О, не, не бих казала — отвърна равнодушно Розамънд. — Но така бях уверена, че е Джордж. — И добави по-весело: — А може би някой ден той ще извърши престъпление.
— И ще бъде много забавно — рече Поаро саркастично.
— Ами да! — съгласи се Розамънд и си взе още един еклер от чинията пред себе си.
Поаро се обърна към Хелън.
— А вие, мадам, заминавате за Кипър?
— Да, след две седмици.
— Тогава нека ви пожелая добър път.
Той стана и се поклони. Хелън го изпрати до вратата и остави Розамънд да се тъпче със сладкиши. На входа тя се обърна рязко към Поаро:
— Искам да знаете, мосю Поаро, че наследството, което ми остави Ричард, означаваше за мен повече, отколкото значи за другите техният дял.
— Чак толкова ли, мадам?
— Да. Ще ви доверя — в Кипър има едно дете… Ние със съпруга ми бяхме много привързани един към друг — за нас бе голямо нещастие, че нямахме деца. След неговата смърт се чувствах ужасно самотна. По времето, когато бях милосърдна сестра в Лондон в края на войната, срещнах един човек… Беше по-млад от мен и женен, макар и нещастен в брака си. Живяхме заедно известно време. Това е всичко. Той се върна в Канада — при жена си и децата си. Така и не научи за… за детето. Нямаше да го иска. Но аз го исках. За мен то бе същинско чудо — жена на средна възраст, чийто живот е зад гърба й. С парите на Ричард мога да образовам така наречения си племенник и да му помогна да стъпи на краката си. — Тя поспря и добави: — Не съм казвала на Ричард. Той беше привързан към мен и аз към него. Но той нямаше да ме разбере. Вие знаете толкова много за всички ни, та си рекох, че ще е добре да знаете и това за мен.
Поаро още веднъж се поклони и й целуна ръка.
2
— Здравейте, Поаро — рече мистър Ентуисъл. — Идвам от съда, където чух присъдата. Призната е за виновна естествено. Но не бих се учудил, ако завърши в психиатрията. Откакто е в затвора, съвсем се е смахнала. Ще повярвате ли, че била щастлива и се държи най-учтиво. Прекарва по-голяма част от времето си да крои подробни планове за бъдещата си верига от чайни. Най-новото й заведение ще се казва „Люляков храст“ и ще бъде открито в Кроумър.
7
Харли стрийт — Известна лондонска улица, на която живеят лекари с частна практика. (Б. пр.)