— У-ра-ра! Прието! — викнаха всички.
Капитанът строи войниците си и се обърна към войника без глава:
— Понеже ти беше най-храбрият, предавам на тебе командата. Ако загина, ти ще бъдеш началникът!
Палячо целуна ръка на леля Тота, която се просълзи и го благослови.
— Готово, господин капитан! — каза авиаторът.
— Дръж се здраво за конеца! — рече балончето.
— Едно, две, три!
Ф-р-р! — изхвръкнаха аеропланът и балончето. След малко кацнаха над долапа.
— Малка почивка! — каза капитанът.
— Прието! — отговори Палячо.
И тъкмо тогава пръстеното петле, което лежеше хвърлено над скрина, като чу гласове, пробуди се от дългата си дрямка, запляска с криле и пропя:
— Кукуригу!…
Изведнъж стана страшна бъркотия. Всички хукнаха към местата си. Под кревата, зад лавици и миндер, в стария долап — всички се изпокриха и останаха неподвижни. Само захарният Мишок не успя да се покатери, падна и се строши на две.
На заранта Банката го намери на земята, повика Катето и схрускаха двете половини.
— Горките мишлета! каза Катето. — Останаха без баща!…
Банката се почеса по врата, замисли се и отвърна:
— Знаеш ли какво, Кате? Защо да живеят самички? Я да пратим малките при баща им, че да не им е мъчно!…