Каролайн рязко вдигна глава и погледна право в очите му. Не знаеше какво е очаквала да види там — само не копнеж и желание. Мина цяла вечност, преди двамата да забележат, че рецитацията е свършила и присъстващите в салона ръкопляскат въодушевено.
Мъжът до нея се отблъсна от стената и се изправи в целия си ръст.
— А сега ви моля да ме извините, мис… Боя се, че дългът е корав и безмилостен господар.
Той й обърна гръб, но тя извика подире му:
— Забравихте си кърпичката, сър!
Без да съзнава какво прави, Каролайн размаха парчето лен като бял флаг. Той се обърна и устните му се изкривиха в многозначителна усмивка.
— Задръжте я, моля. Може би, преди вечерта да свърши, ще намерите и друг повод да се посмеете за сметка на домакина.
Докато той си пробиваше път между гостите, тя го следеше с поглед, а пръстите й несъзнателно приглаждаха кърпичката. Трябваше да се пребори с глупавия напор да я вдигне до бузата си, за да открие дали и тя излъчва миризмата на сандалово дърво и лавър, която бе усетила да струи от него.
Върхът на показалеца й се плъзна по инициалите, избродирани в ъгълчето на кърпичката, и точно в този момент неговият дълбок, властен глас стигна до нея въпреки шума в салона.
— Браво, браво, Джулиън! Великолепно изпълнение. Можем ли да се надяваме на бис след вечеря?
Стройният, елегантен сатир, който все още стоеше с небрежна грация пред камината, се засмя доволно.
— Само ако скъпият ми брат и домакин го поиска.
Пръстите на Каролайн се вцепениха.
Тя вдигна бавно кърпичката, за да види инициалите. В този момент мъжът, който бе разговарял с нея, потупа изпълнителя по рамото, а сияещата Вивиан пристъпи към него и се опря на ръката му, сякаш мястото й беше точно там. Каролайн вече знаеше какво е избродирано на тънкия лен. Красиво извито Е и до него К с много заврънкулки.
— Каролайн! — извика Вивиан. На лицето й сияеше щастлива усмивка. Стройните й пръсти стиснаха лакътя на мъжа, изправен до нея. — Защо се криеш там, в ъгъла? Ела тук и ми позволи да те представя на нашия домакин.
Каролайн усети как цялата кръв се отдръпна от лицето й. Вдигна глава и видя същото стъписване в очите на Ейдриън Кейн, виконт Тревелиън.
3
— Желаете ли малко вино, мис Кабът?
Макар че въпросът беше напълно невинен, веселите искри в очите на домакина говореха съвсем друго. Начинът, по който разклати рубиненочервената течност в чашата си, преди да я вдигне към устните, беше многозначителен.
Чашата червено вино би подхождала повече на бледи, аристократични пръсти. Странно, но Ейдриън Кейн имаше ръцете на мъж, който се занимава с физически труд — силни, широки, корави. Зъбите му бяха прави и бели, без нито една черна точка, да не говорим за издължени кучешки зъби. Тъй като седеше отдясно на домакина на дългата, покрита със скъпа дамаска маса, Каролайн имаше предостатъчно възможности да го гледа от непосредствена близост, особено когато я даряваше с някоя от загадъчните си усмивки.
Трудно и беше да си представи, че някой би бил толкова глупав да повярва, че този мъж се отдава с готовност на мрака и смъртта. Надали имаше друг човек в тази зала, който да изглежда така жизнен и силен. В противовес на слуха, че избягва дневната светлина, тя беше готова да се закълне, че златните кичури в косата му са избелени от слънцето. Даже остана с абсурдното впечатление, че ако се наведе към него, ще чуе как сърцето помпа кръв в тялото му.
Преди Каролайн да е успяла да отклони предложението, Порция, която седеше точно насреща й, отляво на домакина, вдигна чашата си и заяви:
— Но разбира се, милорд, благодаря ви. С удоволствие ще изпия чаша вино.
Каролайн изгледа сърдито малката си сестричка. Явно беше забравила напълно страха си, че Кейн може да се наведе и да захапе крехката й шийка. В момента беше твърде заета да протяга същата тази шийка и да поглъща с очи брата на Ейдриън Кейн, който седеше до Вивиан. Все едно как бе възприела театралното му поведение и преувеличеното позиране по време на рецитацията, Каролайн трябваше да признае, че Джулиън Кейн е съвършено красив младеж. Жалко, че нямаше кой да изсече профила му на някоя римска монета.
Домакинът махна на лакея да донесе бутилка вино от скъпата масичка за сервиране от орехово дърво, ала с едва забележимо поклащане на главата го предупреди да не сипва на младото момиче повече от една глътка.
Леля Мариета беше безмилостно заточена в другия край на масата и тъкмо обясняваше многословно на един посърнал баронет как спечелила последната си победа на карти. Тъй като не беше редно да си пререже вените с ножа, за да й избяга, нещастният мъж прибягна до обичайното средство — бавно, но сигурно да се напие до безсъзнание. Докато поднесат десерта, ще падне под масата, помисли си Каролайн и се усмихна злобничко. Леля Мариета сигурно няма да го забележи. А дори и да го забележи, просто ще се обърне към тъпо усмихващата се маркиза от другата й страна, без дори да си поеме въздух.