Тя го направи и ръцете му я обгърнаха още по-здраво. Той я притисна силно до себе си, докато меката й гръд се опря в могъщия му гръден кош. После задълбочи целувката, впи се жадно в устните й, сякаш нищо друго нямаше да го задоволи, освен да вкуси най-съкровеното от нея. Каролайн се вкопчи в него, защото й се зави свят от желание.
Толкова години сестрите й бяха разчитали на нея, бяха търсили опора в нея, че тя бе забравила колко е прекрасно да имаш до себе си здрава опора. Почувства се божествено, когато се облегна на него и се разтопи в горещината му, предаде се на силата му. Без да забележи, тя въздъхна в устата му — сладка, безпомощна въздишка на самозабрава.
Ейдриън простена дрезгаво и едва успя да се откъсне от нея. Направи крачка назад и я погледна. В очите му имаше примитивен глад и тя осъзна, че леля Мариета и сестрите й отдавна са се отдалечили и двамата са останали сами в осветения от луната рай.
За първи път в живота си Каролайн осъзна защо мъжете и жените предпочитаха да се любят в усамотение. Разбра желанието им да се изплъзнат от бдителните очи на обществото, да се скрият в сянката и да вкусят от забранените удоволствия. Забраненото излъчваше неустоимо очарование. Тази единствена целувка я бе накарала да загуби волята си. Дали беше готова да пожертва още нещо, за да опита и други, още по-вълнуващи преживявания? Какво да пожертва? Самоуважението си? Щастието на сестра си? Ако останеше още малко в прегръдката на този мъж, сигурно щеше да разбере. Това изпълни сърцето й със страх.
Бързо сведе поглед и отстъпи крачка назад.
— Мисля, че се отдалечиха достатъчно. Можем да престанем с маневрата за заблуда.
В първия миг Кейн не се помръдна и тя осъзна колко безполезна би била съпротивата й срещу неговата сила. Ала после бавно отпусна ръце и я освободи от прегръдката си.
Когато се отдалечи на крачка от нея, под дървото нахлу вятър, разроши косата му и вдигна яката на наметката. Погледът му стана още по-загадъчен отпреди.
— Много убедително представление, мис Кабът. Не сте ли мислили за кариера на сцената?
— След като ме уверихте, че не ставам за шпионка, може би ще се замисля за театъра. — Каролайн намести маската си. Можеше само да се надява, че сенките ще скрият нервното треперене на ръцете й. — Ако не съм в леглото си, когато леля Мариета се върне в къщата си, сигурно утре ще ме видите да продавам палачинки на някой уличен ъгъл.
— Надявам се, че няма да се стигне чак дотам…
Пращене на клон наблизо пресече отговора му. Каролайн трепна уплашено. Първата й мисъл беше, че леля Мариета и сестрите й са се върнали и са ги видели. Със светкавична бързина и безшумна грация Кейн грабна бастуна си и я бутна зад себе си. Жестът му издаваше, че няма да търпи съпротива. Докато я защитаваше с тялото си, той се огледа търсещо. При такъв безобиден звук бдителността му се стори на Каролайн малко преувеличена.
Тя се хвана с една ръка за наметката му и надникна иззад рамото му. Отново си спомни как преди малко, докато вървеше по алеята, усещаше надвиснала заплаха. Тогава бе предположила, че Кейн я следва, но може би се беше излъгала. Може би в мрака дебнеше нещо друго, чакаше и ги наблюдаваше? Нещо опасно. Нещо гладно.
Тя потрепери и се запита откъде й идваха тези невъзможни мисли.
— Какво има? — пошепна в ухото му. — Мислите ли, че онези типове от преди малко са се върнали?
Вместо да й отговори, Кейн я стресна още повече, като я издърпа в дълбоката сянка и затисна устата й. Очите й се разшириха от уплаха, но като позна мъжа, излязъл на алеята, дори не помисли да се съпротивлява. Констабъл Ларкин с лошо скроеното му палто и тромавата походка, придружен от четирима мъже със скромни палта и шапки. Един от тях се приближи само на няколко метра от Каролайн и Ейдриън, но не ги забеляза.
Когато полицаите се отдалечиха достатъчно, Кейн я пусна. Свръхвъзбудената й фантазия я накара да повярва, че ръката му е останала върху устните й малко по-дълго, отколкото беше необходимо.
— Какво правят тук Ларкин и хората му? — пошепна тя.
— Същото, каквото правят всички във Воксхол тази вечер — отвърна тихо Кейн и я изгледа подигравателно. — Търсят мен.
Улови ръката й и я изведе бързо на алеята. Тръгна в противоположна посока, като често-често поглеждаше през рамо. Каролайн трябваше да подтичва, за да върви в крак с него.
Тъй като все още не беше сигурна дали не е попаднала от трън, та на глог, тя не можа да се удържи и попита:
— Къде ме водите?
— А вие как мислите, мис Кабът? — Той я изгледа отстрани и си разреши кратък ироничен смях. — В леглото.