Тя отхапа малко парче и обясни високомерно:
— Нямам никакво намерение да нося титлата „стара мома“, без да използвам предимствата й. Като жена, която вероятно никога няма да живее под закрилата на съпруг, имам право да се движа в обществото, както ми харесва. Така прави и леля Мариета. — Тя му хвърли бърз поглед изпод полуспуснати мигли, неспособна да устои на изкушението да му се подиграе. — Освен това съм сигурна, че мога да разчитам на вашето безукорно поведение, милорд. Ако се вярва на писмото на Вивиан, вие сте светец между мъжете — самопровъзгласили сте се за спасител на вдовици и сираци… да не забравяме и заблудените улични котенца!
— И на лекомислени млади жени, които настояват да ходят там, където не им е мястото.
Каролайн отговори на предизвикателния му поглед и изведнъж изпита чувството, че двамата отново се намират в осветената от луната градина на Воксхол, отдалечени само на една целувка от мига, когато ще паднат в обятията си. Лицето на Кейн остана все така усмихнато, ала ледените искри в очите му бяха достатъчно предупреждение. Този човек явно не беше свикнал някой да се противопоставя на волята му. Поведението й не му харесваше.
Протестите на леля Мариета заглъхнаха във въодушевеното ръкопляскане на Порция.
— Господи, бал с маски! Какво вълнуващо преживяване! Горя от нетърпение да си събера багажа. Моля ви, милорд, кажете ми: брат ви също ли ще се присъедини към нас още от началото?
— Щом разбере, че ще замина заедно с цялата компания от възхитителните мис Кабът, няма да мога да го задържа даже с бастуна си. — Кейн кимна и стана. — А сега ви моля да ме извините, дами. Мисля, че достатъчно дълго злоупотребявах с гостоприемството ви. Трябва да се прибера вкъщи и да се подготвя за заминаването.
Когато леля Мариета даде знак на прислужничката да донесе още влажното палто и бобровата шапка, Вивиан се надигна.
— Много се радвам, че решихте да ни посетите днес, милорд. За мен беше голямо удоволствие да ви видя в дома си.
— Удоволствието е изцяло мое — отвърна тихо той и вдигна ръката й до устните си.
Същите устни, които я бяха милвали така нежно. Същите устни, които се плъзгаха по нейните, галеха ги и ги предизвикваха да се отворят и да пропуснат езика му. Същите устни, които я завладяха и я накараха да се почувства, сякаш му принадлежи завинаги и за вечни времена.
— Неочаквано удоволствие, наистина — проговори сковано Каролайн и тонът й показваше, че мисли точно обратното. — До днес бях убедена, че почти не напускате дома си преди залез слънце.
Кейн пусна ръката на Вивиан и се обърна към нея. Без да иска, тя се възхити на самообладанието му.
— Наистина го правя рядко. Само при особени поводи, какъвто е например компанията на четири възхитителни дами. — Той се поклони в посока към леля Мариета, която се изкиска като ученичка.
Каролайн се намръщи още повече.
Ейдриън пое палтото и шапката си от ръцете на прислужничката.
— Надявам се да не ви стане много топло в това палто, милорд — отбеляза невинно Каролайн. — Докато се обличах, видях слънцето да пробива стената от облаци, сигурна съм.
За момент Кейн остана напълно неподвижен. Ала по лицето му не потрепна нито едно мускулче. После, без да чака момичето, закрачи към вратата и я отвори. От сивото небе все така се лееше дъжд.
Мъжът се обърна и впечатляващата му фигура се очерта на фона на сребристите дъждовни капки. Усмивката, отправена към Каролайн, беше неочаквано мека.
— Оценявам загрижеността ви, мис Кабът, но дъждът явно е предпочел да остане по-дълго.
Ейдриън буквално влетя в градската си къща и затръшна вратата зад гърба си. Нито един лакей не го посрещна, нито една прислужница не притича да поеме мократа шапка и палтото му. Слугите в тази къща не бяха свикнали някой да влиза и излиза на дневна светлина. Повечето вероятно спяха или се бяха измъкнали, за да прекарат следобеда в града. Завесите бяха спуснати, кепенците на прозорците бяха здраво затворени. Така беше наредил господарят. Даже последният лакей и младите момичета в кухнята знаеха, че едно единствено нарушение на това специално правило ще доведе до незабавно уволнение.
В продължение на един предателски миг Ейдриън си разреши да се запита какво ли ще бъде да се прибере и да го посрещне жена, която го е очаквала. Мило същество, което да излезе от сянката, за да му помогне да свали мокрото палто, да му предложи чаша горещ чай и нежна целувка, докато той се ядосва, че е излязъл от къщи в такъв ужасен ден. Ала когато това мило същество прие образа на стройно сивооко момиче с водопад от бледоруса коса, разпусната свободно по гърба, Ейдриън изруга ядно и решително прогони тази представа в най-далечния ъгъл на съзнанието си.