Свикнал да се движи в полумрак, той свали мокрото палто и хвърли шапката си на масата. Разтърси влажната си коса и се обърна към стълбата, откъдето се чуваха стъпки. Джулиън слизаше с леко олюляване. Тъмните къдрици стърчаха на всички посоки — също като по времето, когато двамата бяха още деца и Ейдриън се будеше нощем, защото уплашеното му братче стоеше до леглото му. Макар че мърмореше недоволно и дори му се караше, той винаги напускаше топлото си легло, за да убие поредното въображаемо чудовище, промъкнало се в стаята на Джулиън.
— По дяволите, братко! — извика Джулиън и затегна колана на копринения черен халат. — Защо вдигаш такъв шум? Този трясък ще събуди и мъртвите.
Ейдриън му хвърли мрачен поглед и се запъти решително към масичката с напитките. Крачките му кънтяха по мраморния под. Наля си солидна порция бренди, разклати сърдито почти празната гарафа и я остави на подноса. Беше готов да се закълне, че икономът я бе напълнил едва вчера.
Брат му седна на едно от долните стъпала, прозя се и разтърка очи. Като забеляза калната локвичка под закачалката, примигна учудено. През процепа между тежките завеси се виждаше тясна ивица дневна светлина.
— Нима си бил навън? В това време?
Ейдриън се обърна и се облегна на масичката. Разтърка схванатия си тил и се опита да не мисли колко часа беше прекарал без сън.
— Да.
— Какво те е прихванало, та си напуснал уютния ни дом в такъв нехристиянски час? Лоша нощ ли прекара? Да не би ловът да е бил неуспешен?
— О, не, напротив. Ловът беше дори много успешен. — Ейдриън изпи брендито на един дъх и отново си припомни колко прекрасно беше да усеща Каролайн в обятията си. — Улових едно птиченце, което не очаквах.
Джулиън го измери с подигравателен поглед.
— Като знам колко си отдаден на дълга си, вярвам, че не си пипнал френската болест. Или не съм прав? Но съм сигурен, че ако някои път се позабавляваш с едно от момичетата, които издебваш в тъмните улички, настроението ти ще се подобри.
Незнайно по каква причина перспективата да потърси облекчение в обятията на някоя пълногърда проститутка изобщо не заинтересува Ейдриън. Не и докато неустоимо сладката уста на Каролайн беше жива в спомена му.
Наля си още малко бренди и по тялото му се разля приятна горещина. Но дори тя не беше в състояние да изтрие вкуса й от устните му.
— Единственото, което би могло да повдигне настроението ми, е бързото завръщане на една известна мис Кабът в дома й в Съри.
— Ако съдя по мрачното ти изражение, отпътуването на мис Кабът към провинциалната й къщичка не е непосредствено предстоящо.
— Точно така. Много скоро и тя, и очарователните й сестри ще тръгнат с нас към Уайтшайър. Още тази седмица.
Джулиън изправи гръб и примигна смаяно.
— Тази седмица? Не мислиш ли, че е твърде рано? Аз смятах да заминем следващата седмица. Ами Дювалие? Как можеш да си сигурен, че ще ни последва?
— Сигурен съм, че сме събудили интереса му. — Ейдриън погледна брат си в очите и нанесе удара, без да се колебае. Макар да го заболя сърцето. — Той беше там. Във Воксхол. Тази нощ.
Джулиън замръзна на мястото си и пошепна с едва движещи се устни:
— Видя ли го?
Ейдриън поклати глава. Не можеше да признае на брат си, че бе изпитал див ужас, когато видя Дювалие да преследва нищо неподозиращата Каролайн.
— Не беше нужно. Усетих го. Възприех го със сетивата си. В мига, когато се приближих до него, той се стопи в сянката.
Едва по-късно Ейдриън бе осъзнал, че изчезването на Дювалие е било благословия. Ако врагът им беше станал свидетел на целувката между него и Каролайн, целият им план щеше да отиде по дяволите.
— Смятам, че нямаме друг избор, освен да напуснем Лондон колкото може по-скоро — заяви мрачно Ейдриън. — Тази нощ Дювалие не беше единственият във Воксхол. Ларкин става все по-упорит и нахален. Ако не успея да го отклоня от следата, ще ни затвори в Нюгейт още преди бала. Сигурно не е нужно да ти казвам, че това ще е катастрофа. — Той потърка брадичката си и въздъхна уморено. — И без това трябва да отида по-рано в Уайтшайър. Имам работа там. Днес получих вест от Уилбъри. Някой — или нещо — тероризира селяните и краде добитък — обясни той. Оплакването беше дошло от Нетълсхем, малко село в близост до имението.
— Не съм аз — отговори полу на шега Джулиън. — Никога не съм харесват овце. — Той извърна поглед, но Ейдриън въпреки това видя искрите на съмнение в очите му. — Знам, че е много трудно за теб, братко. Но се надявам, че няма да ме изоставиш, нали? — Колкото и да се стараеше да говори с лекота, брат му знаеше какво му бе струвало да зададе този въпрос.