Ейдриън прекоси залата и застана пред стълбата. Първият му импулс беше да разроши буйните къдрици на Джулиън, но вместо това само сложи ръка на рамото му и леко го притиска, докато Джулиън се принуди да го погледне.
— Никога няма да те изоставя, братле. Никога. И бог да е на помощ на онзи, който се опита да се изпречи на пътя ми.
Джулиън вдигна едната си вежда.
— Включително мис Каролайн Кабът?
— Особено мис Каролайн Кабът — отговори твърдо Ейдриън и не допусна брат му да забележи каква болка му причини този отговор.
9
Дъждът плющеше по прозорчетата на каретата и скриваше всичко освен замисленото отражение на Каролайн в стъклото. Тя напрегна зеници, за да хвърли поне бегъл поглед към минаващите покрай тях местности на Уайтшайър, но напразно. Онова, което дъждът не можеше да скрие, бе скрито от нощта.
По небето се стрелкаха светкавици, за миг заливаха местността със свръхестествена светлина и заслепяваха неподготвените очи на Каролайн. В продължение на един ужасяващ миг тя беше готова да се закълне, че е видяла безформена фигура да препуска редом с каретата. После всичко отново потъна в мрак и тя остана само с ужасеното си отражение в прозорчето.
Разтревожена, тя спусна махагоновата завеска пред прозорчето и се облегна на кожените възглавници. Елегантната карета на виконта не миришеше на евтин парфюм и застоял цигарен дим, а на кожа, лавър и нещо друго, много мъжко. Блестящите месингови обкови и кълбовидните лампи от млечно стъкло допълваха сдържаната елегантност на превозното средство.
Порция беше полегнала на отсрещната седалка и главата й почиваше на рамото на Вивиан. Равномерното падане на дъжда и лекото люлеене на добре конструираната карета скоро я бяха приспали.
Е, поне сестрите й и тя бяха на топло и сухо. Каролайн изпита съжаление към кочияша и охраната. От ранния следобед, когато каретата на виконта дойде да ги вземе от дома на леля Мариета, непрекъснато валеше. За разочарование на Вивиан и за радост на Каролайн Кейн беше заминал за Уайтшайър предишния ден, за да подготви всичко за пристигането им.
Спряха два пъти, за да сменят конете. Втория път трите млади дами слязоха и едва успяха да прецапат през гъстата кал до пощенската станция, за да поседят пред камината и да се стоплят с чаша ароматен чай. Ако продължаваха с това темпо, вероятно нямаше да пристигнат в Тревелиън Касъл преди полунощ.
Може би домакинът им го беше планирал точно така.
Каролайн побърза да отхвърли тази глупава представа. Ейдриън Кейн излъчваше авторитет от всяка пора на кожата си, но влиянието му не стигаше чак дотам — да определя и времето.
Тя хвърли бърз поглед към Вивиан, която търпеливо бродираше на гергефа си под мътната светлина на лампата. Вероятно това беше единствената й възможност да разбере дали Кейн наистина е завладял сърцето на сестра й. Порция отвори уста и в равномерното й дишане се примеси тихо похъркване.
— Сигурно много се радваш на бала в имението на виконта — започна колебливо Каролайн.
— О, да, радвам се. — Вивиан продължи да боде с иглата, без да си даде труд да вдигне поглед.
Каролайн издиша доста шумно. Знаеше колко е трудно да изтръгне някаква информация от Вивиан. Все едно да се опита да накара Порция да не издрънква на мига всичко, каквото й дойде на ума.
— Лорд Тревелиън изглежда много привлечен от теб.
Скромна усмивка накъдри устните на сестра й.
— Тогава трябва да съм щастлива, нали? Той е всичко, което едно момиче може да очаква от обожателя си — учтив, интелигентен, образован, с добро сърце…
И прекрасно целува.
Каролайн прехапа устни. Отново си представи примамващата горещина на устните му върху своите и я замъчиха угризения на съвестта.
Хвърли още един бърз поглед към Порция, за да се увери, че малката й сестра наистина е заспала, а не подслушва разговора.
— Кажи ми, Вивиан… знаеш, че не мога да обуздавам любопитството си… Случвало ли се е през времето, което сте прекарали заедно, виконтът да си е позволил… как да кажа… някои непозволени неща?
Най-сетне Вивиан вдигна поглед от бродерията си. Бузите й се обляха в червенина и създадоха ярък контраст с бялата роза в косите й. Тя се наведе напред и главата на Порция падна на възглавницата. Момичето реагира с протестиращо хъркане.
Господи, пощади ме, помоли се Каролайн. Сега сигурно щеше да чуе, че Кейн прекарва цялото си свободно време в прелъстяване на неопитни млади жени.
— Веднъж — призна шепнешком Вивиан и прекрасните й сини очи се разшириха от уплаха, — когато слизахме от каретата, аз се спънах и лорд Тревелиън сложи ръка на гърба ми, за да ми даде опора. При тези обстоятелства обаче смятам, че той просто не е имал друг избор, затова веднага му простих това… интимно докосване.