Когато Каролайн вдигна глава към наблюдателната кула, от муцуната на една озъбена риба се изля поток вода. Обзе я мрачно предчувствие. Ами ако се беше излъгала? Ами ако беше направила огромна грешка, като бе довела сестрите си тук? Грешка, която нямаше да се поправи с новите цифри в сметководната книга!
Дощя й се да ги натовари обратно на каретата и да заповяда на кочияша да препусне колкото може по-бързо обратно към Лондон. Точно тогава обкованата в желязо дъбова врата на замъка се отвори широко и гостенките бяха въведени вътре.
Влязоха в огромна входна зала с каменен под. И трите бяха мокри до кости. Студ сковаваше въздуха и Каролайн потрепери. Препарирана глава на елен я зяпаше от отсрещната стена и в стъклените й очи светеше див блясък. Порция мушна топлата си ръка в нейната и пошепна:
— Чувала съм, че къщата отразява духа на собственика си.
— И аз съм чувала същото — отговори шепнешком Каролайн и продължи да оглежда прастарите стенни килими, на които бяха изобразени сцени с кръвопролития и убийства.
Някои показваха битки в цялото им страховито великолепие, други възвеличаваха ловни сцени. На най-близкия гоблен беше избродиран озъбен елен, готвещ се за скок към една грациозна сърна.
Даже Вивиан се оглеждаше със съмнение, макар да заяви:
— Сигурна съм, че на дневна светлина помещението ще изглежда много по-приветливо.
Всички се стреснаха, когато от сянката изникна достолепен иконом с гърбица и снежнобяла коса. Скованите му от подагра пръсти стискаха свещник. Беше толкова възрастен, че когато се запъти към тях, Каролайн беше убедена, че чува скърцането на костите му.
— Добър вечер, дами — извика той и гласът му беше ръждив като старата броня в алкова отдясно на Каролайн. — Предполагам, че вие сте сестрите Кабът. Очаквахме ви. Надявам се, че пътуването ви е било приятно.
— Направо божествено — отговори развеселено Порция и направи грациозен реверанс.
— Аз съм Уилбъри и ще бъда на ваше разположение по време на пребиваването ви в замъка. Сигурен съм, че бързате да свалите мокрите дрехи. Моля, последвайте ме, ще ви покажа стаите ви.
Икономът се обърна и се затътри към широката каменна стълба, която водеше нагоре към неизвестния мрак. Каролайн не беше готова да се остави в немощните му ръце.
— Извинявайте, но къде е лорд Тревелиън? Надявах се, че ще дойде да ни поздрави с добре дошли в дома му.
Уилбъри се обърна към нея и й хвърли кисел поглед изпод полуспуснати вежди. Няколко косъма стърчаха от веждите му като мустаци на котка.
— Господарят е навън.
Каролайн хвърли бърз поглед към огромния прозорец над вратата. Точно в този миг по небето премина назъбена светкавица и силен порив на вятъра раздруса стъклата.
— Навън? — повтори тя със съмнение. — В това време?
— Господарят има много здраво тяло — отвърна икономът и се нацупи обидено, сякаш тя се бе осмелила да намекне нещо друго. Без да каже дума повече, започна да се изкачва по стълбата.
Вивиан се приготви да го последва, ала Каролайн я хвана за ръката, за да я спре.
— А какво ще кажете за мастър Джулиън? И той ли е навън?
Уилбъри се обърна още веднъж и въздъхна толкова дълбоко, че Каролайн очакваше от устата му да излезе облак прах.
— Мастър Джулиън ще пристигне едва утре вечер. — По лицето на Порция се изписа разочарование. — Ако не искате да дочакате пристигането му в залата, предлагам да ме последвате.
Каролайн вдигна глава към стълбата. Икономът беше прав. Не можеха да останат тук цяла нощ, да треперят в мокрите си наметки и да чакат да се разболеят от пневмония. Нямаха друг избор, освен да го последват към мрака.
Уилбъри отведе Порция и Вивиан в две съседни стаи на първия етаж. Каролайн обаче трябваше да изкачи още три стълби след трепкащата светлина на свещта му и краката й затрепериха, а куражът я напусна. Най-сетне последната извита стълба завърши пред тясна врата. Очевидно Кейн имаше намерение да я накаже, че се е самопоканила, като я заточи в някоя задушна таванска стаичка, още по-неудобна и безрадостна от стаята в къщата на леля Мариета.
Когато икономът отвори вратата, тя се подготви за най-лошото.
Пристъпи прага и зяпна смаяно.
— Сигурно е станала грешка — пошепна невярващо. — Тази стая вероятно е предвидена за сестра ми Вивиан.
— Господарят не прави грешки. Аз също. Указанията му бяха еднозначни. — Уилбъри понижи глас и изимитира Ейдриън Кейн учудващо добре. — „Мис Каролайн Кабът ще се настани в северната кула.“ Нали вие сте мис Каролайн Кабът? — Той я огледа отгоре до долу с присвити очи. — Не правите впечатление на измамница.