Каролайн не можеше да каже кое е по-лошо: да я събуди високият, весел глас на Порция, или сестра й да дръпне с все сила завесите на леглото и ярката слънчева светлина да падна право върху лицето й. Тя вдигна ръка към очите си и изпита чувството, че ей сега ще се подпали.
Дълго след като Ейдриън Кейн бе изчезнал от балкона, тя се мяташе неспокойно в леглото си, питайки се дали наистина е бил само вятърът — или друга, първична и опасна природна стихия. Как се бе отворила вратата й? Много пъти се запита и защо всяка среща с Кейн започваше и свършваше с прегръдка. Наистина ли беше непочтена и развалена, щом толкова й харесваше да е в обятията му, макар че нямаше никакво право да е там?
Когато Порция се тръшна на матрака и заподскача като дръзко малко кученце, Каролайн простена и се зави презглава.
— Махай се! Отказвам да повярвам, че вече е сутрин.
— Сутрин ли? — облещи се Порция. — За бога, вече е почти обед! Само защото си настанена като кралица в кулата, това не ти дава право да мързелуваш цял ден като член на кралското семейство. Ако очакваш от мен да играя ролята на придворна дама и да позвъня, за да дойде камериерката с чаша горещ шоколад, ще има да чакаш, Ваше височество!
— Обед? — Каролайн въздъхна и отметна завивката. При това уж неволно я метна върху главата на Порция. — О, небеса! Не може да е обед! Готова съм да се закълна, че е още ранна сутрин, малко след зазоряване.
Двойно смутена поради това допълнително доказателство за моралния й упадък, Каролайн скочи бързо от леглото. До бала оставаше само една седмица и тя трябваше непременно да открие дали Кейн е приятел или враг. А вече бе пропиляла цял предиобед…
Порция се освободи от завивката, изтегна се в топлото легло на сестра си и въздъхна блажено.
— Мисля, че не мога да те обвинявам за желанието да помързелуваш. Ако и аз имах такава великолепна стая, щях да остана в леглото си до вечеря.
Каролайн отключи пътническия сандък и вдигна капака, стараейки се да не мисли за други, много по-привлекателни причини да си остане в леглото.
Порция скочи от матрака и започна да обикаля стаята, за да открие и други съкровища.
— Сега знам защо Вивиан винаги твърди, че виконтът е много щедър. Я ми кажи — какво си направила, за да заслужиш такава награда?
— Нищо! — изсъска Каролайн по-гневно, отколкото беше нужно. Наведе се, за да скрие издайническата червенина по бузите си, и повтори: — Съвсем нищо!
Извади от сандъка няколко износени долни ризи и фусти, докато намери скромната, строго затворена утринна рокля от фин муселин. Не беше нужно да викат камериерка. Порция с готовност й помогна да затегне корсета. Повдигнала косите си, за да не се заплетат в шнуровете, Каролайн попита:
— Какво прави Вивиан?
Порция извъртя очи.
— Сигурно си е намерила някое удобно ъгълче и бродира стихове от Библията върху парче муселин. Нали знаеш, че не й трябва много, за да се забавлява.
— Да бяхме и ние като нея… — Все още решена да използва по най-добрия начин последните минути на утрото, Каролайн изми лицето си и почисти зъбите с кърпичка, натопена в ментов прах.
— Не разбирам защо си се разбързала — отбеляза Порция. — Ако мога да вярвам на киселия иконом, Джулиън в никакъв случай няма да пристигне преди вечерта. А и лорд Тревелиън няма да се покаже преди залез слънце.
— Не мислиш ли, че е крайно време да престанеш с детинските си фантазии? — Каролайн седна на тапицираното столче пред тоалетката, вдигна капака и потърси кесийката с фуркети. Докато събираше дългата си гладка коса на тила, продължи сърдито — Да повярвам, че лорд Тревелиън е вампир, е все едно да повярвам в другите ти глупави измислици. Помниш ли как си беше въобразила, че си незаконна дъщеря на Прини и законна наследница на трона? — Тя млъкна изведнъж и се загледа като замаяна в капака на скрина.
— Какво има? — полюбопитства Порция и се приближи. — Наистина не изглеждаш толкова зле. Но ако искаш, ще отида да донеса заешката лапичка и оризова пудра, за да скрием тъмните сенки под очите ти.
Когато Каролайн не отговори, Порция надникна над рамото й. Трябваше й цяла минута, за да разбере какво вижда Каролайн. Или по-добре — какво не вижда.
Двете сестри се обърнаха бавно и се погледнаха в очите. Истината се отразяваше в погледите им. Макар че старото дъбово дърво на скрина беше обрамчено с овална рамка, там нямаше огледало.
В Тревелиън Касъл нямаше огледала, закрити с тъмни кърпи. Защото изобщо нямаше огледала. Пухкавите ръчички на позлатени ангелчета не държаха крехки овали. Между прозорците не висяха високи стенни огледала. Нито едно огледало не красеше камината в салона, за да позволи на гостенина да се направи, че се взира в огъня, докато всъщност се възхищава на собственото си отражение. В спалните не беше поставено нито едно елегантно стоящо огледало, за да даде възможност на дамата или господина да провери тоалета си, да упражни някои интересни жестове или просто да си направи прическата.