Каролайн и Порция прекараха голямата част от следобеда в старания да избягват лакеите и прислужниците, за да могат да влизат и излизат незабелязано от пустите стаи на замъка. Търсенето им не даде резултат — не намериха дори малко ръчно огледало, забравено в някоя стая.
— Може би следващия път ще си по-склонна да ми повярваш, когато се опитвам да ти обясня, че съм законната наследница на английския трон — заяви самодоволно Порция, докато бързаха към южното крило.
— Сигурна съм, че има разумно обяснение — настоя Каролайн. — Може би огледалата са били свалени, за да ги излъскат за бала. Или двамата братя Кейн не са ни най-малко суетни.
Порция въздъхна с копнеж.
— Ако бях красива като Джулиън, щях по цял ден да седя пред огледалото и да се възхищавам на образа си.
— Ти и сега го правиш — напомни й Каролайн.
Точно тогава зад тях прозвуча мелодичният глас на Вивиан и ги стресна до смърт:
— Къде, за бога, бяхте през целия следобед?
Двете момичета се обърнаха виновно. Сестра им стоеше под една арка в другия край на широкия коридор, настлан с каменни плочи.
— Избродирах две салфетки, поръбих дузина кърпички и изпих чая си сама — оплака се Вивиан. — Мистър Уилбъри не е най-добрият събеседник, когото мога да си пожелая. Собствената ми компания вече започна да ми омръзва.
— Не сме те изоставили нарочно — извини се Каролайн. — Само предприехме едно малко изследователско пътешествие. — Тя хвърли поглед към масивната дървена врата, която охраняваше южното крило, и побутна Порция към сестра й.
— Защо не идеш при Вивиан да й правиш компания, скъпа? Аз ще дойда след малко.
Порция се подчини с нежелание и изпрати Каролайн с предупредителен поглед.
— А ти бъди предпазлива, скъпа, обещаваш ли ми? Човек никога не знае какви твари се крият в старите, пълни с прах стаи.
Каролайн махна пренебрежително. Не само, че не бяха намерили нито едно огледало, ами и не бяха открили следи от своя домакин. Въпреки мрачните предсказания на Порция Каролайн упорито отказваше да повярва, че Кейн спи в ковчег в семейната гробница.
Тя проследи с поглед сестрите си, които се отдалечиха ръка за ръка, после се огледа намръщено. Вивиан никога не се оплакваше и не хленчеше като днес. И не изглеждаше ли малко по-бледа от обикновено? — Каролайн побърза да отхвърли тази мисъл. Може би постепенно удължаващите се сенки бяха виновни, че цветът беше изчезнал от бузките на сестра й. През прозореца в края на коридора се виждаше лавандуловата светлина на настъпващата вечер, която бавно обгръщаше стария замък.
Чувството, че трябва да бърза, се засили. Тя се обърна и натисна бравата. Вратата се отвори със заплашително скърцане и Каролайн се озова в абсолютно тъмен коридор без прозорци. Намери свещта в джоба на полата, която предвидливо бе взела със себе си, и бързо я запали.
Когато сиянието на трепкащото пламъче се плъзна по стените, Каролайн се успокои. Вдигна високо свещта и се озова лице в лице с Ейдриън Кейн. Срещата беше толкова неочаквана, че я извади от равновесие. Тя отстъпи назад и изпищя. Олюля се и за малко не изпусна свещта. Минаха няколко мига, преди да разбере, че пред нея не стоеше самият виконт, а негов портрет в естествен ръст в позлатена рамка. Каролайн се укори за уплахата си и се опита да нормализира дишането си. Свещта описа колеблив полукръг. Значи това не беше коридор, а картинна галерия със семейни портрети.
Всеки от някогашните обитатели на замъка бе застинал в своето време, увековечен на платното от четката на майстор художник.
Макар да се колебаеше, тя пристъпи по-близо до образа на Кейн, знаейки, че вероятно никога няма да има случай да изследва необезпокоявано реалния му образ. Мъжът стоеше на фона на бурно небе, едната ръка на хълбока, другата върху сребърната дръжка на бастуна. Двойка скучаещи спаниели лежаха в тревата в краката му.
Каролайн огледа лицето му и с уплаха установи колко близък го чувства след толкова кратко познанство. Много добре знаеше как се задълбочават бръчиците около очите му, когато се смее. Как между светлокафявите очи се образува отвесна бразда, когато го изненадваше или предизвикваше. Как изразителната уста се опъва в мрачна линия, но веднага омеква, а очите заблестяват…
Тя попипа устните си и отново си припомни нежността, с която тази уста бе завладяла нейната. Предупредена от надигащия се в сърцето й копнеж, откъсна поглед от лицето му и едва тогава забеляза, че нещо с облеклото му не е наред.