Решително заби иглата в парчето лен, опънато на гергефа, и си каза, че е крайно време да довърши салфетката, започната преди половин година. Предпочиташе да се занимава със сметководните книги: едно сметало, една нова мастилница — и щеше да сметне държавния бюджет на Англия и да осигури достатъчно запаси. Бродериите и плетките бяха съвсем друго — там непрекъснато се объркваше. Но поне ръцете й щяха да бъдат заети с нещо, а погледът й нямаше да се прокрадва непрекъснато към арфата в ъгъла на салона, където Вивиан слушаше обясненията на виконта. Точно когато погледна за пореден път към тях, Кейн се засмя, наведе се над рамото на сестра й и помириса бялата роза в косата й, после внимателно поправи положението на пръстите й върху струните.
Не беше трудно да си представи как ще изглеждат двамата след тридесет години: с леко посивели коси, заобиколени от весело играещи внуци, с непроменена привързаност в погледите. Каролайн изпита ревност и веднага се засрами от себе си. Овладя се и си заповяда отново да се съсредоточи върху работата си. Забиваше иглата с такава сила, че дървената рамка едва не се счупи.
Тъй като не можеше да се захване с някоя бродерия, констабъл Ларкин беше в много по-лошо положение от нея. Макар че съсредоточено отпиваше от чая си и се взираше замислено в огъня, погледът му отново и отново търсеше профила на Вивиан и очите му бяха пълни с копнеж.
— Ако продължавате да зяпате така сестра ми, сър — принуди се да го предупреди Каролайн, — лорд Тревелиън ще се почувства задължен да ви извика на дуел.
Ларкин подскочи виновно и я погледна в лицето.
— Нямам представа за какво говорите. Тъкмо се възхищавах на венецианската изработка на камината.
— Откога я обичате?
Ларкин я погледна изненадано, после въздъхна, проумял, че няма смисъл да отрича. Внимателно остави чашката от скъп свърски порцелан в чинийката и отчаяният му поглед отново отлетя към Вивиан.
— Не мога да кажа точно. Но съм готов да се закълна, че всеки път, когато ме накаже с презрение, миговете стават дълги колкото цял един живот. Видяхте ли я на вечеря? Не ме удостои дори с поглед. Почти не докосна яденето си. Готов съм да повярвам, че самото ми присъствие й разваля апетита.
Каролайн го погледна учудено и се намръщи.
— Сестра ми винаги е била изключително мека и уравновесена. Никога не съм я виждала да показва такава открита враждебност.
Мъжът приглади нападалите по челото му кестеняви къдрици.
— Може би трябва да се почувствам поласкан? Може би целта ми трябва да бъде да будя враждебност у всяко нежно същество, което ми се изпречи на пътя?
Каролайн избухна в смях и виконтът я изгледа учудено. Беше готова да се закълне, че погледът му я търсеше също толкова често, колкото нейният — него. Не беше честно от негова страна да се сърди, че тя разговаря приятелски с констабъла, докато той се старае да спечели благоразположението на сестра й.
Тя се обърна съвсем съзнателно към Ларкин и съсредоточи цялото си внимание върху пазителя на закона.
— Може би Вивиан се смущава от мисълта, че сте дошли, за да я предпазите да не извърши някоя глупост.
Ларкин изпухтя презрително.
— Как може да се очаква дори от най-практичната жена да запази ума си бистър, когато Кейн пусне в ход скандално известния си чар?
Каролайн преглътна мъчително. Опита се да развърже възела на конеца и заговори утешително:
— Иска ми се да можех да ви вдъхна смелост, констабъл, но както чувствата на сестра ми, така и надеждите й за бъдещето явно са насочени на друга страна. Затова бих ви посъветвала да не си губите времето да гоните празна мечта, която никога няма да се осъществи. — Хвърли пореден скрит поглед към Кейн и си каза, че и тя би трябвало да се възползва от този съвет. — И след като заговорихме за домакина ни, ще се радвам да ми разкажете как се запознахте с него.
Ларкин с нежелание извърна поглед от Вивиан и очите му придобиха нормално изражение.
— Срещнах Ейдриън през първата си година в Оксфорд. Той ме откри в Крайст Чърч Медоу, тъкмо когато бях заобиколен от банда грубияни, които крещяха и ме блъскаха. Разбирате ли, аз бях сирак и имах само стипендия, а те не харесваха начина ми на говорене, вехтите ми дрехи, книгите, купени на старо… — На устните му се появи колеблива усмивка. — Докато те се интересуваха единствено от хазарт, жени и пиене… да, и от възможността да се подиграват жестоко на необлагодетелстваните от съдбата, Ейдриън прекарваше времето си в тренировки в боксовия салон на Джаксън. Събори ги един по един, с много добри удари. От този ден нататък се обяви за мой ангел-хранител и вече никой не смееше да ми се подиграва.