Скри глава под възглавницата и заметна завивката отгоре.
— Каролайн! — Сестра й забарабани с юмруци по вратата. — Отвори! Пусни ме да вляза!
Каролайн въздъхна тежко. Порция често изпадаше в истерия и обикновено по глупави поводи.
— Махай се! — извика тя и затисна ушите си с възглавницата. — Ако не са ни нападнали французите или ако замъкът не е в пламъци, искам да ме оставиш на мира.
— Моля те, Каролайн! Имам нужда от теб. Сега, точно в този миг! — Жалната молба бе придружена от ново тропане по вратата.
— Стига толкова! — каза си Каролайн. Захвърли възглавницата, отметна завивките и скочи от леглото. Прекоси с две крачки кръглата стая и стигна до вратата. Отключи, отвори с трясък и едва не се сблъска със сестра си, която тъкмо бе вдигнала юмрук и го размаха заплашително под носа й.
— Какво има този път, Порция? — попита Каролайн през здраво стиснати зъби. — Русалки в рова около замъка? Джуджета, танцуващи по моравата? Призраци, които излизат от семейната гробница на Кейн? Или бяла дама, която се носи по коридора с главата на Уилбъри под мишница? — Тя се наведе напред и носът й се опря в този на Порция. — Ако непременно искаш да знаеш, изобщо не ме е грижа дали си видяла цяла глутница вампири да летят към моята стая в кулата, за да ме направят своя безсмъртна избраница. Казвам ти просто и ясно: ако най-после не ме оставиш на мира, аз ще започна да хапя хората, и то от чиста злоба. И ти ще си първата ми жертва.
Тя стисна бравата, за да тръшне вратата под носа на сестра си, когато Порция се обади с треперещ глас:
— Става въпрос за Вивиан.
Каролайн присви очи. За първи път забеляза разбърканите къдрици на сестра си, пепелявосивата кожа на лицето, треперещите устни.
— Какво има? — попита тя и сърцето й натежа от лошо предчувствие.
— Не иска да се събуди.
13
— Кога за първи път забеляза, че нещо не е наред? — поиска да узнае Каролайн, докато тичаше надолу по стълбата и пътем връзваше широкия колан на кадифения халат, великодушно предоставен и от виконта. На минаване погледна големия стенен часовник. Утрото беше наполовина отминало.
— Първо си помислих, че още й се спи — призна Порция и се затича след Каролайн по дългия коридор, облицован с махагон. Трябваше да прави по две крачки за всяка една на сестра си, за да не изостане. — Защото Джулиън ни държа будни почти до три сутринта. Играхме фараон, залогът беше фуркет. Поисках да я събудя за закуска, но тя не се помръдна. Кашлях в ухото й, гъделичках я с перо под носа, даже поръсих челото й със студена вода. Позвъних на прислужничките, но и те не можаха да я събудят. Тогава ме хвана страх и дойдох да те повикам.
Каролайн се обърна за миг и се усмихна успокояващо, стараейки се да скрие собствения си страх.
— Много добре си се справила, миличка. Сигурна съм, че Вивиан е просто уморена и не иска да стане от леглото. Ей сега ще я вдигна на крака.
Когато влезе в удобния салон пред спалнята на сестра си, Каролайн се помоли от сърце да се окаже права. Отвори вратата към стаята на Вивиан и видя три прислужнички да стоят в долния край на леглото, да кършат ръце и да си шепнат загрижено.
Приближи се да елегантното легло с балдахин и лошото й предчувствие се засили. Нежно-розовите бузи на Вивиан изглеждаха бледи, златните къдрици, разпръснати по възглавницата, бяха загубили блясъка си — хубавата й сестра изглеждаше така, сякаш се подготвяше за ролята на Снежанка в една от пиеските, които изпълняваха като деца. За сцената в ковчега…
Каролайн приседна на ръба на леглото и попипа челото на Вивиан. То не гореше в треска, както бе очаквала, а беше студено като смъртта. Тази мисъл я улучи право в сърцето. Първата й реакция беше да насочи поглед към гърдите на заспалата. Равномерното вдигане и отпускане на обшитата с дантели нощница я успокои. Вивиан изглеждаше като улучена от зло проклятие.
Каролайн улови сестра си за раменете и я сложи да седне, после внимателно я раздруса.
— Събуди се, поспаланке! Утрото почти отмина. Не може да спиш толкова дълго.
Ресниците на Вивиан изобщо не трепнаха. Тя увисна безсилно в ръцете на Каролайн и главата й падна назад. Каролайн погледна умолително към прислужничките.
— Има ли някоя от вас шишенце с амоняк подръка?
След кратка размяна на думи две от жените напуснаха стаята. Едната се върна след минута с мъничко шишенце. Каролайн извади тапата и размаха шишенцето под носа на Вивиан. Силната миризма на амоняка я накара да се отдръпне отвратено, но Вивиан изобщо не реагира.
След отчаян поглед към Порция Каролайн положи сестра си отново на възглавницата. Разтри нежно ледените й ръце и се укори горчиво, че снощи не беше обърнала повече внимание на бледността на Вивиан и на липсата на апетит, спомената от Ларкин по време на вечерята. Трябваше да знае, че Вивиан никога няма да се оплаче от някакво неразположение. Ала голямата сестра беше твърде заета да зяпа Ейдриън Кейн, вместо да обърне внимание на момичето, което очевидно е имало нужда от нея. Дано само не беше твърде късно.