Внезапно през ума й мина абсурдна мисъл и студенината на Вивиан проникна в сърцето й. Колебливо пусна ръката на сестра си, надигна се и отиде до прозореца в северната стена. Точно както се беше опасявала, той не беше затворен, резето не бе спуснато. Едно леко побутване — и двете крила се отвориха навън. Тя подаде глава навън и примигна, за да отстрани дъждовните капки. Тук нямаше балкон. Само тясна издатина на стената.
— Миналата нощ чу ли нещо, след като си легна? — попита Каролайн и се обърна към Порция. — Нещо от стаята на Вивиан, имам предвид. Например вик?
Порция поклати безпомощно глава.
— Нищо не съм чула.
Каролайн нямаше причини да се съмнява в думите на сестра си. Порция открай време спеше дълбоко и не чуваше нищо.
Върна се до леглото и впи поглед в лицето на сестра си. Усещаше изпитателните погледи на слугините, но в момента си имаше други грижи. Приседна отново на ръба и посегна да развърже нощницата на Вивиан, за да оголи шията й. В този миг чу твърди стъпки зад гърба си и се обърна.
Обърна се и видя Кейн на прага, по риза и бричове, с разпусната коса. Ларкин, Джулиън и едно от слугинчетата стояха зад него. Сигурно щеше да се изненада да го види толкова рано сутринта, ако не беше дъждът навън и равномерното трополене на капките по стъклата.
— Какво е станало, Каролайн? — попита разтревожено Ейдриън, като за първи път я нарече по име. — Момичето ми каза, че нещо с Вивиан не е наред. — И направи няколко крачки към леглото.
Каролайн с мъка потисна издайническото желание да се хвърли в прегръдките му, надигна се и застана на пътя му.
— Вашето присъствие не е необходимо, милорд — заяви сковано. — Сега ни трябва лекар.
Кейн застина на мястото си. Всички останали се спогледаха ужасено. Макар че той беше с една глава по-висок от нея, Каролайн не се отдръпна нито на сантиметър. Ръцете й бяха стиснати в юмруци. Кейн отговори на погледа й с безизразно лице, ала мускулите на челюстта му се раздвижиха, сякаш му беше нанесла неочакван удар. Каролайн дори не беше сънувала, че има силата да нарани мъж като него. Или че цената за използването на тази сила е толкова висока.
— Мати! — изрече най-сетне той, без да откъсва поглед от лицето на Каролайн.
Младата прислужница излезе напред и повдигна колосаната бяла престилка в нервен реверанс.
— Да, милорд?
— Веднага изпрати един лакей в Солсбъри при Кидуел. Да каже на лекаря, че една от гостенките ми се е разболяла внезапно и той трябва да дойде незабавно.
— Както желаете, милорд. — Момичето приклекна отново и изскочи от стаята.
Ларкин мина покрай Кейн и застана пред Каролайн. Сърцето не й позволи да отхвърли неизречената му молба. Отстъпи и го пусна да мине. Когато той се отпусна на колене до леглото и нежно улови увисналата ръка на Вивиан, Каролайн трябваше да отмести поглед, защото се боеше, че сълзите й ще потекат неудържимо.
Порция неволно се премести по-близо до Джулиън, който стоеше на прага с каменно лице. Кейн се обърна рязко, отиде при брат си и заяви:
— Искам да ти кажа няколко думи, ако нямаш нищо против.
Джулиън кимна и последва брат си в коридора с ентусиазма на мъж, когото водят към бесилката.
Ейдриън влезе в библиотеката, неспособен да се отърси от спомена как Каролайн бе погледнала към него и ясните й очи бяха потъмнели от грозно подозрение.
Макар че без усилия можеше да я отстрани от пътя си, тя застана срещу него със смелостта на лъвица майка, която защитава малкото си. Изправени рамене, упорито вирната брадичка… Никога не се беше чувствал такова чудовище както днес.
Отиде до високия пулт за писане в ъгъла и разбута нахвърляните в безредие книги и документи, докато намери гарафата с бренди. Измъкна тежката стъклена запушалка и изля голяма глътка в гърлото си. Паренето го ободри. Едва след като алкохолът стигна в стомаха му и потуши да известна степен безпомощния гняв, който бушуваше в него, се обърна към брат си.
Джулиън седеше в едно кожено кресло пред студената камина. Свитата му фигура беше почти толкова обезпокояваща колкото тази на Вивиан. Не беше останало нищо от елегантния денди, който снощи беше забавлявал компанията с весели разкази за последното си посещение при модния шивач на Бонд стрийт. Махагоновата коса беше несресана, бялата риза измачкана и цялата в петна от вино. Шалчето на шията се бе развързало. Тъмните сенки под хлътналите очи и силно опънатата кожа над скулите го правеха с десетина години по-стар.