— До днес бях убедена, че ти си най-практичното същество на земята.
— Нима не е практично да си подготвен за всяка евентуалност? — попита вразумително Каролайн. Поколеба се за миг и пъхна подостреното колче в джоба на полата си.
Порция следеше действията й с нарастваща изненада.
— Какво по-точно възнамеряваш?
Каролайн си поигра за миг с мисълта да излъже, но разчиташе сестра й и този път да й помогне в заблуждаващите маневри. Обърна се към Порция и обясни:
— Ще претърся всяка стая от този замък и ще намеря виконта. Ако го открия, преди слънцето да е залязло, веднъж завинаги ще сложа край на опасенията си.
— Какво говориш, Каролайн?
— Ако Кейн наистина възнамерява да направи предложение на Вивиан в нощта на бала, това е последният ми шанс да докажа, че той е просто мъж — обикновен смъртен като всички нас. — Опитвайки се да пренебрегне потискащото стягане в гърдите, тя добави: — Трябва да направя това, за да мога да му дам благословията си. Искам да съм сигурна за Вивиан.
— Сигурна ли си, че точно това искаш? — попита Порция, подбирайки внимателно думите си.
— Какво искаш да кажеш?
Момичето прехапа долната си устна, но бързо се реши.
— Видях лицето ти в градината, когато Вивиан съобщи за намерението на лорд Тревелиън. Страх ме е, че си започнала да се влюбваш с в него.
— Разбира се, че имам чувства към него — отговори рязко Каролайн. — Нормално е да не съм безразлична към мъжа, който ще спаси семейството ми от гибел.
Порция видя решителните искри в очите на сестра си и се предаде с въздишка.
— Какво ще правя аз? Искаш ли да те следвам, да размахвам разпятието и да пръскам навсякъде със светена вода?
— Просто се погрижи да развличаш Вивиан, за да не ми се пречка.
— Трябваше да възложиш тази задача на констабъл Ларкин. Съмнявам се, че дори глутница виещи върколаци ще успеят да го откъснат от нея. Май трябва да съм благодарна, че поне Джулиън не е влюбен в нея. — Порция вдигна рамене, но не успя да скрие болката в очите си. — За съжаление той не остави и капчица съмнение, че не е влюбен и в мен.
Каролайн безпомощно поклати глава. Пожела си да има сили да разкъса веригите, които оковаваха сърцата им, но това беше невъзможно.
— Не смятам, че днес следобед констабълът ще прави компания на Вивиан. Поради тази причина си ми нужна ти, за да я държиш под око, докато се върна.
Тя се запъти към вратата, но Порция улови ръката й.
— Пази се, чуваш ли! Даже ако се установи, че виконтът не е вампир, може да е много опасен.
За място с толкова много тайни в Тревелиън Касъл имаше твърде малко затворени врати. Обиколката на Каролайн продължи цяла вечност — поне така й се струваше. Вървеше по вити стълби и настлани с плочи коридори и се чувстваше като принцеса от любимите приказки на Порция. Все още не знаеше дали замъкът е омагьосан или прокълнат. Дали невидимият й пазач е принц или звяр.
Замъкът беше препълнен със слуги, които се трудеха да подготвят гостните стаи. Някои от очакваните утре гости щяха да се настанят в близките страноприемници, но повечето щяха да отседнат в замъка. Между многото прислужнички, които тичаха забързано насам-натам, тя не правеше впечатление и това й даде възможност да претърси щателно всеки етаж. При това откри няколко помещения, които бяха останали незабелязани при първата обиколка, когато с Порция търсеха огледала. След безрезултатно претърсване на горните етажи най-сетне се озова пред вратата на картинната галерия.
Сложи ръка върху бравата, обзета от желание да влезе и да провери дали все още има смелост да застане лице в лице с безогледния воин, който носеше чертите на Кейн.
Обърна глава и скрито погледна през рамо към високия, тесен прозорец в другия край на коридора. Времето напредваше. Дневната светлина гаснеше, скоро щеше да изгрее луната. Затова обърна гръб на картинната галерия, прихвана полите си и забърза към стълбата, която водеше надолу. Не можеше да се отърве от чувството, че трябва да побърза, и крачките й се ускориха от само себе си.
Не беше чак толкова трудно да се промуши незабелязано покрай многото слуги, които се трудеха в кухнята на партера. Те си подвикваха някакви указания и тракаха с тенджери и тигани. Други белеха и стържеха зеленчуци, трети печаха хляб за екстравагантната вечеря, която щеше да се сервира в ранните утринни часове след танците. Каролайн се промуши под един свод и направи гримаса, като видя изкривения меден казан, в който се оттичаше кръвта от огромно парче месо. Съмняваше се, че ще намери нещо интересно в лабиринта от помещения, които принадлежаха към кухнята, но вече беше претърсила всички други. С последен поглед назад, за да е сигурна, че не са я видели, тя се мушна в тесния коридор и остави веселата бъркотия зад себе си.