— Само защото ти беше по-силен, по-умен и по-богат, защото изглеждаше по-добре и умееше да се боксираш, защото момчетата те уважаваха, а дамите те обожаваха. — Джулиън го изгледа мрачно. — Като погледна назад, трябва да призная, че беше непоносимо съвършен.
Ейдриън го изгледа остро, за да го накара да замълчи.
— Виктор криеше умело лошите си чувства към мен, докато не стана така, че му отнех любимата. Не съм го направил нарочно, уверявам те.
— Вероятно става дума за Елоиза Маркъм? — попита Каролайн и внимателно, но категорично се освободи от ръцете му.
Макар да съзнаваше, че не е почтено, Ейдриън изпита гняв.
— Има ли нещо, което добрият констабъл не ти е разказал, докато си шушукахте така интимно онзи ден?
Каролайн отстъпи няколко крачки назад и отговори спокойно на предизвикателния му поглед.
— Не успя да ми каже какво се е случило с Елоиза Маркъм.
Ейдриън й обърна гръб и опря ръце на стария каменен парапет, който отделяше тясното мостче от нощта. Хладният бриз, смесен с аромат на нощен жасмин, разроши косата му.
— След като Елоиза му разби сърцето, Виктор се промени. Започна да прекалява с пиенето и посещаваше най-гадните кръчми и бордеи в Уайтчепъл. Ларкин и аз нямахме представа, че там е ад в истинския смисъл на думата.
— Гнездо на вампири — поясни тихо Джулиън.
— След като аз получих най-ценното, което той искаше, Виктор реши да постигне нещо, за което беше убеден, че никога не мога да го имам: безсмъртие. Стана един от тях. Доброволно се отказа от душата си, предостави я на онези чудовища, за да се сдобие със силата да ме унищожи. Да разруши всичко, което обичам. — Ейдриън се обърна и впи поглед в Каролайн. Нямаше намерение да се оневини за случилото си. По-добре да й каже цялата истина. — Когато се скарах на Джулиън, че е крайно време да престане да ходи подире ми като кученце, Виктор съзря удобния случай. Взе брат ми под крилото си и започна да се отнася с него като с равен. Водеше го даже в игралните салони. Когато Джулиън дойде при мен и се опита да ми каже, че в Лондон има вампири и че Виктор вероятно е един от тях, аз го потупах по рамото и го обвиних, че има развихрена фантазия.
Каролайн потръпна едва забележимо и той разбра, че бе улучил една от болезнените й точки.
— На следващия ден Елоиза и Джулиън изчезнаха. Не знаех към кого да се обърна, затова отидох в клуба. В наивността си вярвах, че Виктор ще ми помогне да ги намеря. Клубът беше пуст. Дювалие и съучастниците му бяха избягали. А Елоиза… — Ейдриън затвори очи. Никога нямаше да забрави стройната, бледа шия с две дупчици, от които течеше кръв, красивите сини очи, застинали завинаги в празен поглед. — Никога не бих помислил, че Виктор е в състояние да разруши нещо, което толкова е обичал. — Той отвори очи и отговори на стъписания поглед на Каролайн. — Пристигнах твърде късно, за да спася Елоиза, но намерих Джулиън свит на кълбо в един ъгъл. Пъшкаше и се държеше за шията. Когато посегнах към него, изръмжа насреща ми като див звяр. Виктор убил хладнокръвно Елоиза, но решил, че още по-добро наказание за мен е да превърне брат ми в нещо, от което се отвращавам.
— Какво говориш? — попита Каролайн и Ейдриън разбра, че в момента тя се чувства точно така, както той се беше чувствал тогава.
Джулиън погледна към далечния хоризонт. Луната потопи безупречния му профил в мека светлина.
— В момента, когато сърцето ми спря да бие, той ме ухапа отново и изтръгна душата ми от тялото. Често съм си казвал, че Елоиза имаше повече късмет от мен. Тя умря, но душата й остана свободна.
— Защо полицията не откри тялото й?
Ейдриън очевидно се почувства неловко.
— В онзи момент не можех да зная дали Елоиза е наистина мъртва или ще се… ще се превърне в нещо друго. Затова, след като настаних Джулиън в каретата, се върнах и подпалих завесите. — В очите му заблестяха сълзи, ноздрите му отново усетиха миризма на дим. — Стоях на улицата и гледах как проклетата сграда изгоря до основи. Твърде късно осъзнах, че по този начин съм изгорил всички доказателства за невинността си. И за вината на Дювалие.
Каролайн безпомощно поклати глава.
— Защо не се довери на Ларкин? Нали е бил най-добрият ти приятел. Нима нямаше да ти помогне?
— Не можех да рискувам. Умирах от страх, че като узнаят какво се е случило с Джулиън, ще ми го отнемат… или ще го убият.
Той приседна на парапета и скръсти ръце под гърдите. Джулиън го гледаше с безкрайна обич.
— Ако не беше ти, през онези дни със сигурност щях да посегна на живота си. — Обърна се към Каролайн и заразказва: — Ейдриън трябваше да ме връзва и да ме държи затворен, поне през първия месец. Борех се с него. Удрях го, опитвах се да го ухапя. Ако се бях освободил от въжетата, сигурно щях да му разкъсам гърлото. Но той се прояви като дяволски упорит глупак и не се отказа от мен. Носеше ми храна, за да мога да оцелея, и стоеше по цял ден в таванската ми стая. Крещеше ми, докато останеше без глас… Непрекъснато ми напомняше кой съм, какъв съм бил, докато си възвърнах част от човешкия облик и се вкопчих в него. Оттогава всеки ден ми напомня за това.