Като си представи как сестра й се носи по паркета в обятията на Джулиън, как острите му зъби са само на сантиметри от нежната й шийка, страхът на Каролайн се превърна в неистов ужас.
Преди да е успяла да се спре, тя сграбчи Порция за раменете и я раздруса.
— Тази нощ няма да излизаш от стаята си, госпожице. Нито крачка навън, разбрахме ли се! Ако утре сутринта разбера, че си се осмелила дори да отвориш вратата, моментално ще те пратя обратно в Еджъли и никога вече няма да видиш Джулиън Кейн. Да не говорим за други мъже. Разбра ли ме добре?
Порция се освободи от хватката на сестра си и отстъпи няколко крачки назад. Очите й се напълниха със сълзи.
— Ти си ужасна егоистка! Нарочно го правиш! Искаш да стана суха стара мома като теб, за да не си сама, когато Вивиан се омъжи за човека, когото обичаш! — С тези думи тя се обърна сърдито, хвърли се по лице на леглото си и захълца сърцераздирателно.
Вчера думите на Порция щяха да я наранят дълбоко. Ала не и днес. Каролайн знаеше, че сестра й е с меко сърце, но и импулсивна. Порция много скоро щеше да съжали за лошите си думи… ако не съжаляваше още сега.
Макар че изпитваше диво желание да седне на леглото до плачещото момиче и да го милва нежно, докато се утеши, Каролайн обърна гръб на Порция и излезе от спалнята.
— Съжалявам, миличка — пошепна тя и внимателно затвори вратата. — Надявам се един ден да ме разбереш.
В този миг Порция запрати обувката си към вратата и глухият удар напомни на Каролайн, че денят сигурно няма да настъпи толкова скоро, колкото се надяваше.
— Камериерката ми донесе писъмцето ти. Защо искаш да ме видиш?
Каролайн се обърна бавно от столчето пред тоалетката и видя Вивиан да стои на прага на стаята й в кулата. Сестра й бе облякла подарената от виконта рокля и изглеждаше прекрасно.
Бледорозовата бална роба беше обагрила бузите й в нежна розовина, камеята в деколтето подчертаваше безупречността на кожата с цвят на слонова кост. Обичайната бяла роза беше затъкната зад дясното ухо. При втория оглед Каролайн реши, че Вивиан изглежда прекалено сияеща. Очите й блестяха трескаво, бузите бяха зачервени. Вивиан срещна изпитателния поглед на сестра си и неволно вдигна ръка да поправи златните къдрици, вдигнати на темето с розова копринена панделка и украсени с бяло щраусово перо.
— Защо не си облечена? — Вивиан огледа с присвити очи кадифения утринен халат на Каролайн и сплетената на плитки коса. — Нямаме никакво време. Балът ще започне много скоро.
Каролайн стана от столчето и се запъти към сестра си с учудващо спокойствие.
— Не се притеснявай. Имаме достатъчно време. Порция още ли се цупи?
Вивиан въздъхна.
— От около час в стаята й цари пълна тишина. Иска ми се да се смилиш и да й позволиш да слезе в балната зала поне за един танц.
— Бих го направила, но ще е ужасно неприлично. — И непредпазливо, добави наум Каролайн. Отново си представи как малката й сестра танцува с Джулиън Кейн и потрепери. — Порция е млада. Убедена съм, че ще преживее тази ужасна трагедия. Следващата седмица вече ще е забравила защо е била толкова бясна. Освен това днес е твоята нощ, не нейната.
Вивиан сложи ръка на корема си.
— Сигурно това е причината да се чувствам така, сякаш съм погълнала цяло ято пеперуди.
— Знаех, че ще си много развълнувана, и поръчах нещо успокоително.
Каролайн обърна гръб на Вивиан и й наля чаша чай от каната, която стоеше на табла до леглото й. Ръката й беше напълно спокойна. Загрижеността й, че Вивиан ще откаже чая, изчезна, щом сестра й благодарно пое чашата и я изпразни на един дъх.
— Не мога да си представя защо съм толкова развълнувана. — Вивиан й подаде чашата да я напълни отново. — И друг път съм посещавала балове с маски.
— Но никога преди това не си получавала предложение за женитба от един красив виконт. — Каролайн внимателно взе чашата от ръцете на сестра си и я остави на таблата. Точно до отвореното шишенце с лауданум.
Само след минута Вивиан се отпусна на леглото и трескавият блясък в очите й бе заменен от скованост. Внезапно протегна ръка, улови пръстите на Каролайн и я привлече до себе си на леглото. Голямата сестра се уплаши не на шега.
— Мислиш ли, че някога ще можеш да ми простиш, Каролайн? — Пълната й долна устна затрепери, очите й се напълниха със сълзи.
— Какво да ти простя? — попита объркано Каролайн, смаяна от тона на сестра си. Не Вивиан, а тя беше тази, която трябваше да моли за прошка.