Този път вземаше по две стъпала наведнъж, защото изпитваше ужас от онова, което щеше да намери. Влезе като вихър в стаята в северната кула, без да си даде труд да почука.
Приближи се до леглото на Каролайн с леки стъпки, целият напрегнат. Завесите бяха вдигнати като в театъра, готови да се спуснат след последното действие. Увита в халат от смарагдовозелено кадифе, Вивиан почиваше на възглавниците, мушнала съвсем по детски ръка под бузата си. Постепенно дишането на Ларкин се успокои, когато видя, че гърдите й се повдигат и спускат равномерно.
Обзе го безкрайно облекчение. Облегна се на таблата и попипа лицето си с трепереща ръка. Май трябваше да се извини на Каролайн. Може би Вивиан наистина се е почувствала неразположена и е решила да не слиза на бала. Може би се е отзовала на молбата на Каролайн да отиде при нея, за да избяга от шума и суетнята на долния етаж. Може би наистина е намерила роклята и камеята на тавана и е настоявала Каролайн да ги сложи, без да подозира, че някога са принадлежели на друга жена, която Кейн е обичал.
Докато поглъщаше с поглед ангелската чистота на чертите й, Ларкин въздъхна дълбоко. Би бил доволен да остане тук до края на нощта и да бди над съня й. Но някой от слугите можеше да го види и тогава… Не можеше да си позволи да рискува доброто й име.
Зави я внимателно, решен да не остава по-дълго, отколкото е необходимо, и се изправи с намерението да хвърли една лопата въглища в огъня.
На масичката до леглото беше оставена празна чаша за чай и шишенце без надпис. Полицейският му инстинкт веднага се пробуди. Извади тапата и помириса подозрително съдържанието. Едва усетил пронизващата, сладникава миризма, разбра за какво става дума.
— По дяволите! — изрече задавено той, стисна здраво зъби и остави шишенцето на масичката. — Ще пратя и двамата по дяволите!
Отпусна се на копринения матрак до спящото момиче, без изобщо да го е грижа какво ще си помислят прислужниците, ако го видят в тази поза.
Хвана Вивиан за раменете и я раздруса внимателно.
— Вивиан! Вивиан, любов моя, събуди се! Трябва да се събудиш. Достатъчно дълго си спала.
Момичето се размърда, от устните му се изтръгна протестиращ стон. Клепачите запърхаха. Всичко стана много бързо и Ларкин нямаше време да си наложи равнодушно изражение. Затова примирено зачака ужасения вик, който без съмнение щеше да последва, когато Вивиан се събуди и го види до себе си в леглото. В погледа, устремен към нея, беше вложено цялото му сърце.
Мина цяла минута, преди да разбере, че тя продължава да сънува, защото, вместо да изпищи, Вивиан вдигна ръка да помилва бузата му и устните й оформиха красива, нежна усмивка.
— Порция винаги е казвала, че един ден моят принц ще дойде при мен — пошепна тя и отново потъна в сън.
Каролайн затвори очи. Стана й горещо, задъха се, зави й се свят. Но не от вихрените завъртания на танца, а от многото кръв, която се оттече от главата й и нахлу в други, лекомислени, неподдаващи се на контрол части на тялото. Почти си пожела да загуби свяст в прегръдката на Ейдриън — тогава той ще я изнесе от залата и ще направи с нея всички онези нежни, неприлични неща, за които тайно копнееше, но които никога не би посмяла да поиска.
Нито един от момичешките й сънища не я беше подготвил за този момент. Вече не беше разумната сестра, която се задоволяваше да стои отстрани и да наблюдава с копнеж как сестрите й се запознават с живота. Тази вечер тя, а не друга, привличаше всички погледи в залата и се носеше като вихър в прегръдката на един прекрасен мъж.
Ръката му се плъзна по гърба й, притисна я по-силно към тялото му, толкова силно, че гърдите й пожелаха да се изтръгнат от тесния корсет — всеки път, когато се докосваха да колосаните ревери на фрака му.
— Ако непременно държиш Дювалие да види нещо, трябва да се държим както във Воксхол, нали така? — промърмори Ейдриън и гласът му подрезгавя от страст. Палецът му започна да описва кръгчета по дланта й, а устните му се приближиха до ушната й мида и предизвикаха сладостни тръпки по цялото и тяло. — Не съм забравил колко убедителна артистка можеш да бъдеш. Все още си спомням какви звуци издаваше, докато те целувах. Помня въздишките ти, вкуса на устните ти, помня как се вкопчи в мен, сякаш никога вече няма да ме пуснеш.
Другите танцуващи ги заобикаляха отдалече. Някои дори бяха спрели да танцуват и протягаха шии, за да видят всяка подробност от безсрамния спектакъл, който им предлагаха Каролайн и Ейдриън. Гостите бяха дошли в Тревелиън Касъл с очакването да им предложат нещо интересно и възбуждащо, но не бяха се надявали чак на такава сцена.