— Гостите ти… — успя да прошепне Каролайн. — …наблюдават ни.
— Нали това искаше да постигнеш? Появи се на бала с роклята на Елоиза, защото искаш Дювалие да те забележи, да го примамиш в капан с хубостта си. Да събудиш нечистите му помисли и да го накараш да те пожелае. Да го подлудиш от желание.
Когато кадифените му устни се плъзнаха по шията й, тя разбра, че вече нямаше предвид Дювалие. Истината беше друга: никой вампир, колкото и коварен да е, не би бил в състояние да стане опасен за нея колкото този мъж. Дювалие можеше само да спре сърцето й, докато Ейдриън притежаваше силата да го разчупи на хиляди парченца и да я обрече да прекара остатъка от живота си с тези късчета в гърдите си.
Тя се вкопчи в раменете му, за да не загуби равновесие и да падне на гърдите му, и каза:
— Тази нощ дойдох да помогна на Джулиън. И на теб.
Ейдриън вдигна глава. В очите му светеха жажда и гняв.
— И как точно смяташ да го направиш? Като му позволиш да те убие? Малка глупачка! Носиш роклята на Елоиза. Трябва ли и ти да имаш същата съдба като нея?
— Разбира се, че не! Знам, че ти ще ме пазиш. Ще ме защитаваш с всички сили. Не помниш ли, че се закле да опазиш Вивиан? Така ли беше или не? Защо обеща да опазиш сестра ми, а сега заявяваш, че не гарантираш за моята сигурност?
Музиката се извиси в кресчендо. Макар че продължаваше да я притиска до мускулестото си тяло, Ейдриън вече не се преструваше, че танцуват.
— Защото с нея не си губя ума всеки път, когато влиза в стаята. Не се мятам по цяла нощ в леглото си и не сънувам, че я любя. Тя не ме докарва до лудост с безброй въпроси и не си пъха носа в неща, които не я засягат. Нито пък ме измъчва с все нови и нови безумни идеи. — Гласът му се повиши. — Знаех, че ще опазя сестра ти, защото не я обичам!
Думите му се удариха в тавана и ехото твърде късно ги предупреди, че музиката е престанала и валсът е свършил. Каролайн погледна смутено към другите танцуващи, очаквайки да види десетки двойки очи, устремени към тях. Странно, но вниманието на гостите беше привлечено от нещо друго.
В залата се понесе шокиран шепот, който ставаше все по-гръмък. Каролайн последва посоката на погледите и когато стигна до вратата, сърцето й падна в петите. На прага бе застанал едър мъж и държеше в прегръдката си стройна женска фигура. Присвитите му очи й обещаваха справедливо наказание и разплата.
Тя зърна бегло обърканото, леко засегнато лице на Вивиан, преди констабъл Ларкин да скрие лицето й в рамото си, за да й спести гледката на безвкусния спектакъл, който разиграваше сестра й.
19
Мълчанието в библиотеката на замъка беше по-страшно от всички шумове, които беше чувала някога. Каролайн крачеше напред-назад пред вратата и мачкаше кърпичката си с изтръпнали пръсти. Когато Ейдриън отведе бледата Вивиан в помещението и грижливо затвори вратата, Каролайн очакваше да чуе сърцераздирателно хълцане, писъци и горчиви обвинения. Но макар че вече беше минал почти час от влизането им, от библиотеката не се чуваше нито звук. Може би Вивиан беше решила да понесе предателството мълчаливо — както понасяше всичко в живота си досега.
— Не биваше да я оставяте сама с него. Трябва да има компаньонка — повтаряше с изтънял глас Ларкин и я поглеждаше обвинително. Това й напомняше, че не е изпълнила задълженията си на голяма сестра. Вместо да опази чувствителното сърце на сестра си, тя го бе разбила със собствените си ръце.
Констабълът се бе облегнал на отсрещната стена, в привидно небрежна поза, но очите му святкаха бдително. Когато Ейдриън настоя да му отнеме Вивиан и да я отведе в библиотеката пред смаяните погледи на гостите, двамата едва не се сбиха, но Ларкин бе принуден да отстъпи.
— След всичко, което ви разказах, надали още вярвате, че той ще й стори зло — възрази уморено Каролайн. — Не той й сложи лауданум в чашата, а аз. Решението беше само мое.
Ларкин поклати глава.
— Нали не очаквате от мен да повярвам, че Виктор е убил хладнокръвно Елоиза и е превърнал Джулиън в нещо като чудовище? Че Кейн е ловец на вампири и че двамата с Джулиън вече пета година преследват Виктор до края на света и обратно? По дяволите! Никога не бях чувал толкова абсурдна история.
— И аз си помислих същото, когато Ейдриън ми я разказа, но после Джулиън ми показа… — Каролайн млъкна и отново започна да мачка кърпичката си. Съзнаваше, че не може да очаква помощ от тази посока. Беше изпратила десетина слуги да търсят Джулиън, но след внезапния край на бала той бе изчезнал. Сякаш земята го бе погълнала.
В отчаян опит да убеди Ларкин, че говори истината, както за Ейдриън, така и по отношение на собствената си роля, тя го погледна право в очите.