Вивиан отново поглади косата й и отговори вразумително:
— Няма какво да ти прощавам, защото не го обичам, Каролайн. Никога не съм го обичала.
Каролайн поклати глава, неспособна да проумее чутото.
— Не разбирам. Как можеш да твърдиш такива неща? Какво ще кажеш за писмото, което ни изпрати? На няколко страници описваше безукорните му добродетели и неустоимия му чар. За бога, ти дори беше нарисувала над името му сърчице!
При спомена за писмото Вивиан видимо трепна.
— Всичко, което съм написала за него, е вярно, но тогава се опитвах да убедя себе си, че се влюбвам в него. Защото той е точно такъв мъж, от какъвто имахме нужда — богат, аристократ, влиятелен. Знаех, че ако успея да заведа пред олтара джентълмен като него, ще се избавим от ужасния си живот. Той беше средство да спася семейството ни от гибел. Опитвах се да направя нещо за теб и за Порция, разбираш ли? — Тя улови ръката на Каролайн и в сините й очи светна нежност, която сестра й беше смятала за безвъзвратно загубена. — Особено за теб, скъпа Каролайн, след всичко, което пожертва за нас. Не е редно все ти да си силната, не разбираш ли? Порция и аз щяхме да ти помогнем. Трябваше да ти помогнем.
Каролайн поклати разкаяно глава, все още опитвайки се да проумее думите на сестра си.
— Страхотна двойка сме, нали? Всяка се опитва да направи жертва за другата и ето какво се получава — пълна бъркотия! — Стисна ръката на Вивиан и продължи: — Даже ако трябваше да просим по улиците, нямаше да те принудя да се омъжиш за човек, когото не обичаш.
— Да не мислиш, че не знам? — Вивиан освободи ръката си, стана и се заразхожда пред камината. — Бях убедена, че няма да съжалявам за избора си. Да съм жена на виконта не беше най-лошата съдба, която си представях. Той е много мил и много красив. Възхищавам му се повече, отколкото съм в състояние да изразя с думи, а след като ми разказа за съдбата на Джулиън… — Тя се обърна и погледна Каролайн с разкривено от болка лице. — Сега знам, че не мога да се омъжа за него, защото сърцето ми принадлежи на Алистър.
— Алистър? — повтори слисано Каролайн. Сестра й никога не беше говорила с такава страст. Кого ли имаше предвид? Порови се в паметта си, потърси между момчетата в селото, дори между красивите млади градинари, но не откри никого. — Кой, за бога, е Алистър?
— Как кой? Констабъл Ларкин, естествено. Обичам го, откакто на музикалния следобед у лейди Мерилбоунс разсипа шери върху полата ми и се опита да избърше петното с вратовръзката си. За съжаление знаех, че е абсолютно неподходяща партия. Практически няма семейство и ако в доброто общество няма отвличания и големи кражби на бижута, му е трудно да живее само от заплатата си, камо ли да издържа жена и семейството й. Освен това няма никакъв усет към модата.
— Тук си права — кимна Каролайн и си каза, че констабълът сигурно много ще се зарадва, ако няма да има нужда от камериер, който да връзва вратовръзките му.
— А най-лошото беше — продължи замислено Вивиан, — че той нямаше нито един познат, който би могъл да се ожени за теб или за Порция. Нито един приятел, нито брат, нито дори трети братовчед!
— Нима няма дори стар, немощен и дяволски богат чичо? — попита Каролайн, готова да се засмее.
Вивиан сърдито поклати глава.
— Не, няма. От самото начало знаех, че той не е подходящ кандидат, затова се опитвах да го обезкуража, като се държах грубо, дори жестоко. — В очите й блесна нежност и Каролайн отново се усмихна. — Ала колкото по-зле се държах, толкова повече ме обожаваше той.
— Така стоят нещата с истинската любов — пошепна Каролайн, която вече не мислеше за констабъла. Внезапно й хрумна една мисъл и тя наклони глава, за да погледне изпитателно сестра си. — Ако не си побесняла от гняв, че ти откраднах любимия мъж, защо тогава преди малко се разплака?
— Защото бях безкрайно облекчена да узная, че ти наистина го обичаш и че не съм направила съдбоносна грешка. — Вивиан засия. — Сега, след като уредих нещата, ти и Порция сте осигурени, а аз най-сетне мога да се омъжа за Алистър.
— Уредила си нещата? — Каролайн стана и се изправи пред сестра си, обзета от недобро предчувствие. Последния път, когато Вивиан беше „уредила нещата“, любимата й парцалена кукла остана с три крака и без коса.
— Реших, че е време всяко нещо да отиде на мястото си. През всичките тези години ти се грижеше за мен. Сега е време аз да се погрижа за теб.
— Какво искаш да кажеш?
Вивиан вирна брадичка с високомерието на истинска виконтеса, макар че никога нямаше да стане.
— Уведомих лорд Тревелиън, че поведението му спрямо нас двете е безсрамно и недостойно. За истинския джентълмен има само една възможност да се поправи. Точно такива бяха думите ми.