Каролайн затрепери с цялото си тяло.
— И как ще се поправи?
— Като се ожени за теб. Колкото може по-скоро.
Коленете на Каролайн омекнаха и тя падна на отоманката.
— Нищо чудно, че на излизане изглеждаше сякаш го преследват цяла банда дяволи. — В очите й светна дива болка. — О, Вивиан, какво си направила?
Сестра й я погледна с все същото самодоволство.
— Нима не е очевидно? И ти, и аз ще се омъжим за онези, които обичаме.
— Но ти знаеш, че твоят констабъл Ларкин… че Алистър иска да се ожени за теб. Нима виконтът ти е дал някога повод да мислиш, че има подобни намерения спрямо мен?
— Ами… — започна провлечено Вивиан и прехапа долната си устна. За разлика от Порция тя не беше добра лъжкиня. — Той не посрещна враждебно предложението да те направи своя съпруга. В началото малко се поколеба, но след като му напомних за задълженията му, хареса идеята ми.
Каролайн зарови лице в ръцете си и простена.
— Освен това — продължи Вивиан, — ние с теб нямаме избор. Той те компрометира в балната зала. Пред очите на поне сто души. — Тя притисна ръка към гърдите си и гласът й прозвуча пискливо — почти като на леля Мариета. — Лично аз никога досега не бях виждала подобно нещо! Хората сигурно са си помислили, че се намирате във Воксхол, на Алеята на влюбените. След като Кейн отпрати гостите си, без да се извини, клюките още утре ще се разпространят в цял Лондон и ще избухне скандал.
— А какво ще си помислят хората, когато виконтът се ожени не за тази сестра, за която трябва? Не смяташ ли, че ще реагират още по-зле, когато разберат, че е бил принуден да се обвърже? Може би ще шокирам чувствителната ти душа, но ще ти кажа, че далеч не всички мъже са благородни като твоя Алистър. Мъж като Ейдриън Кейн е способен да отиде в леглото с една жена, без да има намерение да се ожени за нея.
— Не и докато тази жена е моя сестра.
Каролайн въздъхна. Търпението й беше на изчерпване.
— Ти изобщо не разбираш за какво става дума. Как ще се омъжа за него, като знам, че го прави само защото ти си опряла пистолет в слепоочието му?
Вивиан я погледна намръщено.
— Не смятам, че ще има нужда от пистолет, но ако желаеш, ще попитам Алистър. Сигурна съм, че той има оръжие.
Този път от гърлото на Каролайн се изтръгна не въздишка, а възмутен вик. Вратата на библиотеката се отвори с трясък и Ларкин влетя в помещението с обезумял поглед. Очевидно беше очаквал да види Каролайн и Вивиан да се търкалят по пода, да се бият като шимпанзета и да си скубят косите.
Ала щом плъзна поглед по лицето на Вивиан, изражението му веднага се смекчи.
— Простете, че нахълтах така, мис Вивиан. Уплаших се, че не се чувствате добре.
Вивиан скръсти ръце и го дари с очарователна усмивка.
— Чувствам се много добре, сър, защото вие сте тук.
Ларкин зяпна изумено. Нямаше да изглежда по-стъписан дори ако тя го беше цапнала с машата.
Смаяният му поглед се премести от едната сестра към другата и обратно. Накрая спря върху Каролайн.
— Добре ли сте, мис Кабът? Изглеждате така, сякаш някой е прекрачил върху гроба ви.
— Много подходящо сравнение. — Каролайн се облегна тежко на камината и се изсмя истерично. — Защото ми предстои да се омъжа за ловец на вампири.
Слугите не бяха успели да намерят Джулиън, защото той се бе качил на покрива и седеше между два зъбера на бруствера, който опасваше целия замък. Знаеше, че има само един човек, който ще го потърси там, затова си спести усилията да се обърне, когато чу стъпки.
Ейдриън и Джулиън бяха прекарали на това място голяма част от детството си. Играеха на пирати, викинги и кръстоносци. Поляните и хълмовете около замъка бяха техните бойни полета и морета. Във фантазиите им селската каруца, която трополеше по неравния път долу, се превръщаше в екзотичен сарацински керван, защитаван от тъмнооки воини с криви ятагани. Измъчените кранти ставаха горди арабски коне, а селските кучета — глутници диви вълци, които щурмуваха замъка. Някога побеждаваха невидимите врагове само с пронизителни бойни викове и няколко удара на дървените мечове. Джулиън вдигна бутилката с шампанско към устните си и си пожела да се върне във времето, когато животът беше толкова прост.
Тази нощ неравният път беше препълнен с карети и блещукащи светлини. Гостите си заминаваха един след друг, а с тях изчезваха и надеждите му.
— Съжалявам — заяви Ейдриън и спря плътно зад него, загледан в отдалечаващите се карети. — Исках да ги помоля да останат, но не можах да го направя. Дори за теб.