Тъкмо се обърна към вратата, когато френският прозорец се отвори. Каролайн резличи неясен мъжки силует в мрака, в следващия миг в кулата нахлу вятър и угаси всички свещи.
Тя затаи дъх и зачака облаците да се разнесат, тънък лунен лъч да посребри косата му и да огрее острите черти на лицето.
Тогава видя лицето на воина от портрета. Тази нощ беше дошъл за нея. Каролайн неволно направи крачка назад. Куражът я напусна. Ейдриън все още носеше черен панталон и риза и те пасваха съвършено на мрачното му изражение. Колкото по-дистанциран и недостъпен изглеждаше, толкова по-силно биеше издайническото й сърце за него.
— Учудвам се, че не си спуснала резето — отбеляза тихо той.
— Нима то би могло да те спре?
— Не — призна той и направи крачка към нея.
— Тогава явно имаш повече прилика с предните си, отколкото съзнаваш.
— Опитах се да те предупредя, че всички са били негодници и бандити, така ли беше или не? Сигурен съм, че поне половината от тях са откраднали дамите на сърцето си.
Каролайн толкова се ядоса на арогантността му, че забрави добре заучената реч.
— Докато ти и сестра ми самодоволно решавахте бъдещето ми, нито един от вас не помисли, че би трябвало поне да ме попитате.
— В тази ситуация просто нямаш друг избор. Доброто ти име е унищожено. Никой почтен мъж няма да поиска ръката ти.
Значи той се смяташе за непочтен? Това не би трябвало да я учудва.
— Ето как виждам аз нещата — продължи Кейн. — Имаш само две възможности. Първата е да станеш моя съпруга. — Дрезгавият глас предизвика тръпки по тялото й. — А втората е да ми бъдеш метреса… разбира се, с всички задължения, които се пораждат от тази позиция.
Каролайн си заповяда да не се изчерви и вирна брадичка.
— Съпругата има същите задължения, права ли съм? Само че не получава срещу тях цветя и скъпоценности. Или поне не редовно.
Очите му се присвиха.
— Това ли е, което искаш? Рози и диаманти?
Каролайн захапа здраво долната си устна, за да не изкрещи какво искаше от него. Искаше отново да я докосва чака унищожително нежно. Искаше дълги, разтапящи целувки под лунната светлина. Искаше той да зарови пръсти в косата й и да я нарече „любима“.
— Не искам нищо от теб — излъга тя. — Сестра ми се изрази съвсем ясно: ти се жениш за мен само от чувство за дълг. Само че тук не е Воксхол и аз няма да допусна отново да изиграеш ролята на мой спасител. Не е нужно да ме спасяваш, защото нямам намерение да съм една от многото похитени девици, на които си помогнал. Не искам съжалението ти. Може да си унищожил доброто ми име, но все още имам гордост.
— Сестра ти е абсолютно права — кимна спокойно той. — Да се оженя за теб е последното, което искам.
Каролайн простена задавено. Колкото и лоши неща да мислеше за него, в каквото и да го подозираше, никога не беше вярвала, че може да бъде умишлено жесток.
— Не искам да се оженя за теб. Не искам да те желая — продължи той все по-гневно и направи крачка към нея, после още една. — И със сигурност не искам да те обичам. Но, небето да ми е на помощ, просто не мога да престана! — Преодоля оставащото между тях разстояние с една единствена крачка и я сграбчи за раменете. Пламтящият му поглед се плъзна по лицето й, сякаш искаше да запечата в паметта си всяка подробност. — Не искам да се оженя за теб, защото те обичам твърде силно, за да те помоля да прекараш остатъка от живота си в мрак, макар и с мен.
Сърцето й се препълни с ново, великолепно чувство. Каролайн вдигна ръка и помилва бузата му.
— Предпочитам да прекарам живота си в мрак с теб, отколкото да ходя сама под слънцето. — Забравила гордостта си, тя попита през сълзи: — Ще се ожениш ли за мен?
Ейдриън сведе глава и целувката му й даде единствения отговор, който желаеше. Устата му помилва устните й, притисна ги, сякаш искаше да я убеди, езикът му нахлу навътре. Без да прекъсва целувката, той я притисна до себе си и я вдигна, сякаш беше лека като перце.
Когато я понесе към вратата, тя попита тихо:
— Къде отиваме?
Прегръдката му стана по-силна, собственическа.
— В леглото ми. Там ти е мястото.
Той я пренесе по стълбата и по тясното каменно мостче, като я пазеше с тялото си от силните пориви на вятъра.
Прозорците под тях бяха отдавна тъмни. Нямаше любопитни очи, които да следят пътя им. Каролайн прегърна любимия си и зарови лице на топлите му гърди. Вдиша дълбоко мъжествения аромат на сандалово дърво и лавър и си каза, че никога няма да му се насити.
Все още целуваше шията му, когато той я сложи да стъпи на пода. Очакваше веднага да я хвърли на леглото, но когато отвори очи, стоеше в средата на стаята, точно пред високата, обвита в коприна мебел, която бе събудила любопитството й при последното посещение в тази стая.