Ейдриън отиде до френския прозорец и вдигна тежките кадифени завеси, за да пусне в стаята лунната светлина.
После, безшумен като сянка, застана зад нея. Извади розата от косата й и накъса кадифените листенца, докато сладкият им аромат изпълни въздуха. Докато те се стелеха по пода, той свали сатенения тюрбан и освободи косата й, която се спусна по раменете като копринен водопад. Повдигна гладките кичури и притисна устни в тила й. По гърба й пробягаха сладостни тръпки. Едната му ръка се уви около талията й, за да я подкрепи, и тя усети навсякъде горещината на тялото му.
Ейдриън нави косата й на ръката си, за да разголи шията й.
— Ти си абсолютно права по отношение на мен, знаеш ли? — пошепна дрезгаво в ухото й. — Още от първия миг, когато те видях, горя от желание да те погълна. — Устните му намериха лудо биещия пулс на шията й и той облиза внимателно мястото, където миналата нощ я беше ухапал. — Искам да пия от устните ти, да вкусвам меката ти кожа. — Устата му се плъзна към ухото и настойчивостта на дрезгавия шепот беше като разтопен мед. — Искам да изпия всяка капка от нектара, който може да ми предложи сладката ти плът.
Устните му помилваха ухото и спряха в чувствителното му крайче. Докато грапавият език изследваше ушната мида, между бедрата й в отговор на нежността му се събираше течна горещина. Коленете и поддадоха. Тя затвори очи и се отпусна на коравото му тяло. Чувстваше се мека и податлива като платнена кукла в ръцете му.
Усети как ръката му се протегна и изведнъж разбра какво има зад коприненото платно. Стисна здраво очи, защото някъде дълбоко в главата си все още се страхуваше, че като ги отвори, ще види само себе си, обгърната от ръцете на ужасен любовник, на когото нямаше нито сили, нито воля да се противопостави.
Чу шумолене на коприна, когато завесата падна на пода.
— Погледни ме, любов моя — помоли дрезгаво Ейдриън. — Погледни нас двамата.
Неспособна да му откаже, Каролайн се подчини и погледна в блестящите очи на мъжа, когото обичаше. Отражението на Ейдриън във високото огледало със златна рамка личеше съвсем ясно, като нейното, двамата бяха свързани с много повече от нежна прегръдка. За първи път в живота си Каролайн остана шокирана от онова, което я гледаше от огледалото. Не заради блестящата бална рокля или заради сиянието на сребърнорусата й коса под лунната светлина. Вярно, всичко това я правеше красива, но най-прекрасното беше желанието в очите на Ейдриън.
— О, небеса — пошепна тя и се обърна в ръцете му.
Той я бутна към леглото, изрече гърлено името й и двамата се търкулнаха на копринените чаршафи. Той се намести върху нея и устата му завладя нейната. Тя го обгърна с ръце и се наслади на прекрасното чувство да лежи в прегръдките му. Той никога нямаше да принадлежи на Вивиан или на друга жена. От този момент нататък принадлежеше на нея. Само на нея.
Хипнотичните движения на езика му я изкушиха да му отговори със своя, да го привлече по-навътре и да му позволи неограничен достъп до устата си. Той се подчини с радост, докато и двамата се задъхаха от желание. Плахостта й изчезна и тя задърпа тънката му ленена риза.
Ейдриън се засмя тихо, възхитен от смелостта й. Захвърли ризата настрана и със същата бързина се освободи от панталона, ботушите и чорапите. После внимателно свали от гърба й роклята на Елоиза и се зае да развързва корсета й.
— Ти… обичаше ли я? — попита Каролайн, когато свали камеята през главата си и я остави на масичката до леглото.
Междувременно тъгата, чувството за вина и разкаянието до такава степен се бяха смесили в сърцето на Ейдриън, че той изобщо не беше в състояние да каже какво е изпитвал към Елоиза. Затова само целуна нежно Каролайн по рамото и обясни:
— Мислех, че я обичам. Докато не срещнах теб.
Камеята се изплъзна от пръстите й. Тя се обърна устремно към него и устните им се сляха в страстна целувка. Когато се отдели от нея, той го направи само за да свали корсета и ризата й. Вятърът прогони и последните облаци от луната и кръглата стая в кулата се потопи в сребърна светлина.
— Мили боже — пошепна възхитено той, впил поглед в нея. Очите му я поглъщаха жадно. Тя беше по-красива, отколкото беше очаквал — фини, елегантни линии и меки закръглености. Когато вдигна глава към него, сивите очи заискриха, а косата се разсипа като паяжина по червените възглавници. Неволно си я представи как лежи върху постеля от мъх в омагьосана гора и очаква белия еднорог. Не. Тя беше тук и чакаше него.
Погледът му спря върху нежните розови пъпки на гърдите й, после се плъзна към копринения триъгълник между бедрата. Беше готов да се закълне, че това е невъзможно, но русите косъмчета там бяха още по-светли от косата й.