Выбрать главу

— Слава богу, че има луна — изрече дрезгаво той. — Мракът беше започнал да ми омръзва.

— На мен не ми пречи — пошепна Каролайн и нежно плъзна пръсти по косъмчетата на гърдите му, — стига ти да си до мен.

Каролайн още не можеше да повярва, че двамата са голи и лежат в обятията си, но не изпитваше смущение. Най-учудващото беше, че милувките на този великолепен, силен мъж могат така да я извадят от равновесие. Когато ръката й се плъзна надолу и опипа напрегнатите мускули на корема му, цялото му тяло потръпна като улучено от светкавица.

Той хвана ръката й, погледна я дълбоко в очите и я плъзна по-надолу. Когато пръстите й напипаха втвърдения член, Каролайн простена задъхано. Толкова голямо, значи, беше желанието му. Той беше голям мъж — в повече от едно отношение. Пръстите й инстинктивно го обхванаха. Как можеше нещо толкова силно и кораво да се усеща така кадифено меко?

Ейдриън отметна глава назад, стисна здраво зъби и се опита да запази самообладание. Каролайн веднага отдръпна ръката си.

— Какво има? Сбърках ли нещо?

Той сплете пръсти с нейните, повдигна ръката й към устните си и нежно я целуна.

— Не, ангеле мой, ти направи точно каквото трябваше. Но ако го направиш още веднъж, тази нощ ще свърши, преди да е започнала.

Сведе глава, но този път не се насочи към устните й, а към розовите зърна на гърдите. Първо духна едното, после нежно го взе в устата си. Когато помилва с език леко подутото връхче, в тялото й се разля горещина и тя се изви като струна. Макар че гърдите и изобщо не можеха да се мерят с тези на Порция, неговите умели милувки ги направиха по-пълни и по-тежки. Когато посвети вниманието си на другата й гърда, тя се заизвива под него, пленница на примитивно желание, което не можеше да се опише с думи.

Ейдриън вдигна глава и впи жаден поглед в лицето й.

— Когато те видя за пръв път, брат ми заяви, че цялата си направена от прах за пране и оцет.

— И ти ли беше на това мнение? — попита тя, все още пленница на милувките му. Дъхът й беше накъсан и измъчен.

Той поклати глава и на устните му изгря дяволска усмивка.

— Аз знаех от самото начало, че си направена от мед.

Посегна между краката й и помилва влажните кичурчета.

Каролайн отметна глава и изохка задавено. Вече не смяташе, че той има ръце на мъж, занимаващ се с тежък физически труд. Ръцете му бяха широки и силни, но и сръчни като ръце на творец. Всяка милувка на пръстите я оформяше според желанието му. Движенията му ставаха все по-настойчиви, докато намери най-чувствителното й място.

— О, да — пошепна той и грапавият му палец се плъзна подканващо по нежната пъпка. — Достатъчно дълго си се грижила за другите, любов моя, затова сега се остави на мен. Аз ще се погрижа за теб.

Като че ли имаше избор. Тя лежеше в обятията му, почти загубила свяст, безпомощна, оставена на произвола на бушуващите в тялото й усещания. И за всичко беше виновен той.

Докато палецът му продължаваше да разпространява тъмната си магия, той плъзна още два пръста в нея и започна да я милва ритмично, сякаш искаше да я подготви за безименното блаженство, с което само той можеше да я дари.

— Моля — почти извика тя, без да знае за какво го моли. Знаеше само, че го иска повече от всичко друго на този свят. Главата й се мяташе по възглавницата. Желанието я правеше неспособна да говори свързано. — О, моля те…

Дори в най-смелите си мечти не си беше представяла до какво ще доведе молбата й. Ейдриън се плъзна по нея с мъчително бавно движение и устата му се озова там, където до преди малко беше палецът му.

Макар че простена от смущение, тя разтвори крака и го покани да влезе, позволи му да прави с нея, каквото иска. Веднъж го бе обвинила, че покорява жените с тъмна изкусителна сила, но в невинността си не беше в състояние да си представи, че и тя самата ще се подчини с готовност и ще изпита безумна наслада.

Езикът му запърха по чувствителната плът и той я погълна, сякаш беше единствената храна, от която имаше нужда. Срещу такъв могъщ глад тя не можеше да се бори. Всичко, което можеше да направи, бе да се вкопчи в копринената му коса и да му се отдаде с душа и тяло. Движенията на езика му станаха по-бързи, силните му пръсти отново проникнаха в нея.

Първата вълна на екстаза, сладка и гореща като божествен нектар, заля треперещото й тяло. Тя се надигна, притисна се към лицето му, извика името му. Той легна върху нея и задуши дрезгавия й вик с устата си, зацелува я диво.

После премести тежестта си и внезапно пръстите му изчезнаха. На тяхно място дойде нещо друго.