Каролайн изстена и леката рана от първото им любене засили невероятното чувство да го има в себе си. Чувственото същество в огледалото й беше чуждо — влажните устни бяха леко отворени, очите като стъклени от възбуда.
Ейдриън си помогна с палец — докато движеше хълбоците си напред и назад, грапавото връхче на пръста му милваше най-чувствителното й място. Много скоро тя започна да определя ритъма, да контролира дългите, дълбоки тласъци. Този акт прогони и последните остатъци от плахостта й, превърна я в изкусителка. В смела магьосница, която не просто молеше за задоволяване, а искаше и настояваше. Под докосването му в тялото й се разпространи пулсираща наслада, засилваща се с всяко трепване на пръстите му, с всяко движение на хълбоците.
— Точно така, любов моя — изохка той до ухото й. — Вземи си, каквото искаш. Поеми водачеството.
Когато удоволствието в нея се устреми към върха, тя изхълца името му. Той сключи ръце около пълните, меки гърди и се скова, цялото му тяло потрепери под напора на същото удоволствие, което изпитваше тя.
Каролайн падна в ръцете му, упоена от преживения екстаз. Мина доста време, преди да забележи, че той вече не се тресе от екстаз, а от смях.
— Защо се смееш? — попита тя. Ни най-малко не беше развеселена от мисълта, че е била глупава и несръчна, за да предизвика подобни чувства.
Той я прегърна още по-здраво и в очите му блесна нежност, когато погледите им се срещнаха в огледалото.
— Спомних си как Джулиън ме укоряваше, че съм запазил това огледало в стаята си, и аз му обяснявах, че имам две леви ръце и не мога да си вържа връзката, без да се гледам. Само ако знаеше…
Доволна като котка, Каролайн лежеше в прегръдките на Ейдриън и наблюдаваше как първият блед лъч утринна светлина пълзи по леглото. Докато Ейдриън разресваше косата й с пръсти, тя въздишаше, за да не замърка от блаженство. Притисна буза в силната му гръд и се вслуша възхитено в равномерното биене на сърцето му.
Смехът му беше като далечна гръмотевица.
— Какво има, любов моя? Пак ли търсиш да доловиш биенето на сърцето ми? Още ли не си убедена, че го имам?
Тя помилва златнорусите косъмчета по гърдите му и нави едно кичурче на пръста си.
— Много се радвам, че Вивиан не разби сърцето ти, когато те остави заради констабъл Ларкин.
Ейдриън се покашля.
— Е, трябва да призная, че чувствата на сестра ти към добрия констабъл не бяха особена изненада за мен.
Каролайн се опря на лакти и го изгледа с присвити очи. Макар да си наложи изражението на невинно момче, той не успя да скрие напълно нрава си на хищник от джунглата, който току-що е погълнал тлъста птичка.
— Негодник! — изсъска възмутено тя. — През цялото време си знаел, че Вивиан е влюбена в Ларкин, нали? — Припомни си чувството за вина, което я бе измъчило до смърт, и попита сърдито: — Защо, за бога, не ми каза нищо?
— Ако ти бях казал, преди да разбереш истината за Джулиън, сигурно щеше да й дадеш благословията си и да си заминеш. — Той сложи ръка на бузата й и я погледна дълбоко в очите. — Тогава щях да загубя не само Вивиан, а и теб.
Каролайн отблъсна ръката му, уплашена, че ще се подчини на силата на втренчения му поглед.
— А ако ми беше казал, след като разбрах за теб и Дювалие, нямаше да имаш средство, с което да ми попречиш да разкажа на Вивиан за грозния ти план. — Тя се отпусна на възглавниците и поклати глава, разкъсвана между възмущение и възхищение. — Ти си завършен негодник, милорд.
Ейдриън се наведе над нея и очите му засвяткаха дръзко.
— Ти изобщо нямаш представа за най-ужасния ми план.
— И какъв е той?
Строгият тон не беше в състояние да скрие задъхването й, когато той започна да обсипва лицето й с пърхащи целувки. Устните му се плъзнаха надолу по шията й и всяка дума беше последвана от целувка.
— Моят дяволски план беше да ти сваля проклетата рокля, преди Дювалие да те е видял в нея. — Обхвана гърдата й и я размачка, после повдигна връхчето към устата си.
Каролайн простена. Нарастващото желание смекчи гнева й.
— Може да не одобрявам мотивите ти — заяви задъхано тя и зарови пръсти в копринената му коса, — но не мога да отрека ефективността на методите ти.
Устните му се сключиха около зърното на гърдата й. Точно тогава някой почука на вратата. Каролайн простена сърдито.
— Ако Порция ме е проследила чак дотук, имаш позволението ми да я хвърлиш в подземието.
Ейдриън вдигна глава.
— Ами ако е Уилбъри? Той е неподкупен пазител на приличието и традицията. Ако разбере, че си ме компрометирала, ще настоява да направиш от мен почтен мъж.