Тя се усмихна нахално.
— Това ще бъде приятно разнообразие, нали?
— Дръзка хлапачка — изръмжа Ейдриън и започна да я гъделичка.
Ала смехът й не успя да заглуши новото чукане по вратата.
Ейдриън промърмори нещо не особено прилично, отдели се от нея и се запъти към позлатения параван в ъгъла, за да се увие в халата си. Навлече дрехата от рубиненочервено кадифе и върза здраво колана, което позволи на Каролайн да се възхити на мускулестите му крака.
Тя вдигна завивката до брадичката си и се опита да приглади разрошената си коса назад, за да не й влиза в очите. Ейдриън отиде до вратата и я отвори широко. Не видя нито Порция, нито Уилбъри, а констабъл Ларкин. Това го накара да зарови ръка в косата си и да въздъхне.
— Ако си дошъл да ме предизвикаш на дуел заради мис Кабът, Алистър, позволи ми да те уверя, че това не е необходимо. Имам намерение да се оженя за нея веднага щом получа специално разрешение от архиепископа. Няма да ми е особено приятно, ако наследникът ми се роди седем или осем месеца след сватбата, нали разбираш?
Каролайн сложи ръка върху корема си и се запита дали пък детето на Ейдриън вече не расте в нея. Твърде възможно, каза си тя и се усмихна зарадвано.
Ала когато Ейдриън отстъпи настрана и тя видя лицето на Ларкин, радостта изчезна в един миг. Обзе я недобро предчувствие.
— Не идвам заради Каролайн, а заради Порция — обясни Ларкин. Лицето му изглеждаше бледо и сбръчкано. — Изчезнала е. Вивиан смята, че е избягала.
21
Спалнята на Порция беше пуста, но прозорецът, който беше най-близо до леглото, зееше широко отворен и пропускаше свободно мекия пролетен бриз и песента на чучулигите. Каролайн без усилие си представи как снощи през прозореца са прониквали тоновете на валса, колко неустоимо е звучала веселата мелодия…
Докато Ларкин остана на вратата и се опита да утеши разстроената Вивиан, Ейдриън и Каролайн проследиха вързания за крака на леглото навит чаршаф до прозореца. Импровизираната стълба минаваше през перваза и изчезваше надолу. Каролайн приглади назад един кичур, изплъзнал се от набързо навития кок, и се издаде навън. Стаята на Порция беше на първия етаж. Краят на навързаните чаршафи висеше точно над яркозелена градинка, блеснала под слънчевата светлина. Миналата нощ обаче там са дебнели сенки, очаквали са онзи, който е бил достатъчно смел да се спусне по чаршафите.
— Не намерих следи от борба или престъпление — съобщи глухо Ларкин. — Обаче на рамката на прозореца открих това. — Той протегна към Каролайн нещо, което много приличаше на сламка от метла.
— Това е единият мустак на котешката маска, която й даде Джулиън — обясни Каролайн и страхът й нарасна. — Порция беше много възбудена. Искаше непременно да я носи… за него.
— За всичко съм виновна аз — заяви Вивиан, без да пуска ръката на Ларкин. — Ако се бях върнала в стаята си преди разсъмване, щях веднага да забележа, че нещо не е наред.
Докато Каролайн гледаше изумено сестра си, Ейдриън се обърна към стария си приятел:
— Трябва ли сега аз да те извикам на дуел, констабъл?
Ларкин изпъна жилетката си, лицето му пламна и изведнъж стана много очарователен. Каролайн забеляза едва сега, че сестра й беше по халат, но пък връзката на Ларкин беше вързана на безупречен френски възел, който би накарал Брумел да позеленее от завист.
— Не мисля, че е нужно. Мога да ви уверя, че намеренията ми са напълно честни и почтени. Ако зависеше от мен, вече щяхме да сме на път към Гретна Грийн. Ала Вивиан категорично отказа да избяга с мен. Настоява, че първо трябва да се омъжи най-голямата сестра.
Ейдриън проследи нежното движение, с което Ларкин привлече Вивиан към себе си, и му каза тихо:
— Трябва бързо да свикнеш с това, стари приятелю.
— С какво? — попита неразбиращо Ларкин.
— Че нещата вече няма да стават, както ти ги искаш.
— Не разбирам — заговори Вивиан, когато Ейдриън се издаде навън, за да огледа земята под прозореца. — Ако Порция се е измъкнала навън, за да вземе участие в бала въпреки изричното желание на Каролайн, защо още не се е върнала? Алистър разпита слугите, разбира се, съвсем дискретно. Всички казват, че не са я виждали от вчера следобед.
Каролайн поклати глава. Споменът за последната среща с Порция беше мъчителен.
— Тя се ядоса ужасно, когато й забраних да слезе на бала. Може би се е скрила някъде, за да ме накаже. Иска да ни накара да я търсим.
Още докато изричаше тези думи, Каролайн осъзна, че звучат невероятно. Порция никога не се цупеше дълго. Бързо се разгневяваше и също така бързо се успокояваше. Стотици пъти се беше карала със сестра си, но винаги искаше прошка за изблика на гняв или злобните думи, като я прегръщаше и целуваше. Беше готова на всичко, за да преживее отново този миг. Но къде беше сестра й?