Очакваше Ейдриън да сложи ръка върху нейната, ала той стана и ръката й увисна безсилно.
Той отиде до френския прозорец и вдигна кадифената завеса, за да погледне в отиващата си нощ.
— Ами Дювалие? — попита той и името излезе от устните му като проклятие. — Какво каза Порция за него?
Лицето на Каролайн се вкамени.
— Каза, че я хванал, когато се спуснала по чаршафите, за да дойде на бала. Вързал я, запушил устата й и я държал цяла нощ в някаква пещера, преди да я хвърли при Джулиън в гробницата като парче сурово месо…
Ейдриън изруга ядно.
— Откакто направи това с брат ми, проклетото копеле не смее да застане лице в лице с мен. Вече пет години! Трябваше да се сетя, че и този път няма да е различно. Сигурно вече е на много мили оттук…
— Денят на разплатата ще дойде, Ейдриън. Той ще плати за всеки живот, който е разрушил, за всяка душа, която е откраднал. Двамата заедно ще се погрижим за това.
Ейдриън продължи да се взира в нощта.
— Щом Порция се възстанови, искам да вземеш нея и Вивиан и да се махнеш оттук.
— Сигурна съм, че констабъл Ларкин с радост ще приеме да се погрижи за Вивиан и Порция и ще ги върне в дома на леля Мариета.
— Алистър вече даде съгласието си да отведе и трите ви в Лондон.
Каролайн се усмихна знаещо.
— Пак ли сте правили планове зад гърба ни? Много мило от ваша страна. Тогава бъди добър да обясниш на смелия констабъл, че без теб никъде няма да отида.
— О, напротив, ще отидеш. Ще се върнеш в Лондон и ще продължиш живота си, сякаш последните две седмици не ги е имало.
Усмивката й угасна.
— Не можеш да ме молиш за това.
— Не те моля. — Ейдриън се обърна и я погледна за първи път, откакто беше влязла в стаята. Онова, което видя в безрадостните дълбини на очите му, я смрази.
Въпреки нарастващата си неловкост, Каролайн успя да се засмее.
— Мислех, че вече сме изяснили този въпрос. Ти нямаш право да ме командваш. Още не си поискал специалното разрешение на архиепископа.
Той поклати глава и изрече тихо:
— Боя се, че не мога да си позволя да поискам такова разрешение. Не и като знам, че ще ни струва много скъпо.
— Аз съм готова да платя цената. С удоволствие.
— Аз обаче не съм. Когато Джулиън излезе от гробницата с Порция на ръце, и двамата повече мъртви, отколкото живи, осъзнах какъв наивен глупак съм бил да смятам, че мога да ви закрилям. Това е причината, поради която трябва да си отидеш… сега… преди да е станало много късно.
— Как смееш да твърдиш, че ме обичаш, а в следващия миг да искаш да те напусна?
Той посочи с пръст спящия Джулиън.
— Защото в това легло можеше да си ти. Или още по-лошо — да лежиш в гроба. Дювалие ще преследва всички хора, които обичам, и няма да се откаже, докато не го унищожа. Трябва да съсредоточа всичките си сили в това начинание. Не мога да си позволя нищо да отклонява вниманието ми.
— Това ли е всичко, което бях за теб? — попита с пресекващ глас Каролайн. — Отклоняване на вниманието?
Той прекоси помещението с мрачно изражение и застана пред нея.
— Ако кажа да, ще си отидеш ли? Какво ще направиш, ако ти кажа, че нощта, която прекарахме заедно, е била за мен само забавно малко приключение? Че съм те прелъстил много по-лесно от всички други жени досега? Че съм се уморил от неопитността ти и че предпочитам опитните ласки на уличници и оперни танцьорки пред несръчните ти нежности и постоянните ти уверения в любов?
Каролайн се отдръпна, неспособна да остане спокойна пред жестоките му думи. Той я сграбчи за раменете и я раздруса грубо.
— Това ли е, което искаш да чуеш от мен? Ако ти кажа, че още от началото не съм искал друго, освен да те прелъстя и да те захвърля като стара дреха, ще ме намразиш ли достатъчно, за да ме напуснеш?
— Не — пошепна тя и вдигна поглед към него, без да изтрие сълзите от очите си. — Това ще ме накара да те обичам още по-силно. Защото ще знам, че ме обичаш достатъчно, за да изложиш на риск душата си, като ми наговориш подобни крещящи лъжи.
Ейдриън изруга гневно, пусна я и се отдалечи на няколко крачки.
— Знам, че си готова да рискуваш живота си, за да останеш с мен, но какво ще стане, ако родиш дете — сред тази лудост? Нима си готова да рискуваш и неговия живот — или душата му?
Каролайн неволно попипа корема си.
— Може би вече нося детето ти…
Досега Ейдриън успяваше да крие любовта си зад неподвижно изражение, но когато погледна тялото й, не успя да скрие безнадеждността в очите си. Едва тогава Каролайн осъзна, че е направила ужасна тактическа грешка.
— Това е още една причина да те отпратя — изрече тихо той и я погледна в очите.