Джулиън отвори очи, погледна го втренчено и пошепна:
— Не можеш да живееш само с призраците си. Трябва ти нещо повече… да топли леглото ти нощем.
— О, значи е излишно да се представям? — Дювалие говореше с лек акцент, което му придаваше особено излъчване. Той направи крачка към Каролайн и тя изведнъж разбра колко тясно беше мостчето. Невъзможно беше да мине покрай него. — Много добре. Винаги съм намирал тези неща уморителни. Обикновено научавам всичко за жената или мъжа от виковете и писъците им, когато ме молят за милост. Така е много по-приятно.
— Прав сте — отбеляза кратко Каролайн, решена да крие страха си. Знаеше, че той цели да я уплаши. Спомни си за тежката наметка, пълна с оръжия, и въздъхна примирено. Защо беше отишла при Ейдриън само по рокля от тюл и коприна? В нея се чувстваше по-безпомощна, отколкото ако беше гола. — Откъде знаете, че съм жената на Ейдриън?
Ноздрите му потръпнаха с отвращение.
— Защото усещам миризмата му върху вас, както я усещах върху Елоиза. — Забеляза сянката, паднала в очите й, и продължи с усмивка: — О, той може би я обичаше, но двамата не бяха любовна двойка, скъпа. За съжаление това не го спираше да я докосва, да я целува…
— Сигурно не ви е било лесно.
Мъжът вдигна рамене.
— Мисля си, че за нея е било по-трудно. Накрая се погрижих да умре като девица. Това беше най-страшното ми отмъщение. Че тя умря, без да познава мъжката ласка. Без да е преживяла удоволствието, което той може да й достави. Само болката.
Каролайн бавно заотстъпва назад. Крачка по крачка, обратно към стаята на Ейдриън, към сигурните му ръце.
Дювалие я следваше неотстъпно. Полите на наметката се увиваха около ботушите и това движение беше странно заплашително.
— Изобщо не можете да си представите как се чувствах с вкуса на кръвта й в устата си. Стоях и гледах как копнежите, надеждите и мечтите й постепенно угасват. Наблюдавах как сърцето й бие все по-бавно. Въздъхна, пошепна нещо и накрая умря. Исках да я взема, знаете ли, но той се появи и развали всичко.
Каролайн потрепери.
— Как можете дори да си помислите подобни неща? А аз си мислех, че сте я обичали.
Равнодушното му изражение се пропука.
— Тя не беше достойна за любовта ми. Това ли е причината, поради която носите тази глупава рокля? Защото Ейдриън си е въобразил, че като ви видя, сърцето ми ще трепне и ще се провикна: „Моя любима Елоиза, винаги съм знаел, че ще се върнеш при мен!“ — Той извъртя очи. — Не мога да повярвам! Наистина ли си е въобразявал, че след толкова години все още копнея за проклетата малка мръсница? Ейдриън винаги е бил безнадежден романтик.
— Точно така — изрече спокойно Ейдриън откъм стълбата зад Дювалие и излезе напред с арбалет в ръка. — И още съм такъв. Това е причината, поради която веднъж ти казах да оставиш на мира жената, която обичам.
Каролайн неволно извика и в сърцето й заби нова надежда. Ейдриън явно беше минал през къщата, за да отиде в спалнята й.
Дювалие се обърна бавно и на устните му заигра леденостудена усмивка.
— Bonjour, mon ami. Или може би трябва да кажа mon frere?
— Ти не си ми приятел, копеле. И със сигурност не си ми брат — отвърна Ейдриън. Вятърът развяваше гъстите му къдрици. — Пропиля правото си да ме наричаш така, когато по своя воля се включи в братството на чудовища и убийци.
— А пък ти взе жената, която трябваше да принадлежи на мен.
— Това е всичко, което означаваше за теб Елоиза, нали? — попита Ейдриън и за пръв път рискува да хвърли поглед към Каролайн. — Собственост. Красиво украшение, нещо като блестящ нов бастун за разходка.
Следвайки неизреченото предупреждение на Ейдриън Каролайн се обърна бързо, за да побегне.
Ала Дювалие протегна ръка и я уви около талията й като тънка верига. Дръпна я към себе си и брутално обхвана лицето й с другата си ръка. Дългите му нокти се впиха в нежната кожа на шията й. Пръстите му бяха учудващо силни. Само с едно движение можеше да й прекърши врата.
— Елоиза беше глупаво, празноглаво агънце — заяви той с неприятна усмивка. — Тази ми харесва повече. Обзалагам се, че ще се бие като тигрица, ако се опитам да забия зъби в плътта й.
— Предупредих те, Виктор — изрече тихо Ейдриън и направи крачка напред, после още една. — Само веднъж ще ти кажа да я оставиш на мира.
— И какво ще направиш после? Ще забиеш стрела в сърцето ми със смешния си арбалет? Ако ме унищожиш, скъпият ти брат никога няма да си възвърне безсмъртната душа. Ние всички знаем, че няма да рискуваш душата на Джулиън само за да спасиш най-новата си курва. Защо не го помолиш за живота си, сладката ми? — изсъска той в ухото на Каролайн. — Много ми харесва, когато жените се молят…