Хенри Слесар
След...
Вместо професионално спокойствие, съветникът по въпросите на трудоустрояването проявяваше съвсем непрофесионално раздразнение.
— Не, невъзможно е, докторе, да няма работа за вас — каза той. — С вашето образование… В края на краищата, не всички войната превърна в диваци. Каквото и да си говорим, след онзи ден А търсенето на учители нарастна…
Доктор Майхем се настани удобно и въздъхна.
— Не ме разбирате. Аз не съм учител в общоприетия смисъл на тази дума. От моята специалност днес няма никаква нужда. Да, разбира се, стремеж към знанието има — хората трябва някак да оправят този опустошен свят, който ни остана в наследство. Искат да се учат на каменоделство, да бъдат инженери, конструктори. Искат да знаят как да строят градове, как да съживят мъртвите машини, да лекуват радиоактивни обгаряния и счупени кости. Да правят протези за жертвите от бомбардировките, да приучат слепите към самостоятелен живот, да церят психично болни, да възстановяват лицата на обезобразените. Тези неща ги интересуват и вие го знаете…
— А каква е вашата специалност, докторе? Мислите, че вече не е нужна?
Доктор Майхем се усмихна.
— Аз не мисля, аз знам. Опитах, но не искаха да ме послушат. Двайсет години ръководих едно студио за подсилване на паметта. Написах шест книги, две от тях станаха университетски помагала. В първата година след сключването на мира организирах двумесечен курс, появи се само един кандидат. Но това е професията ми, цял живот съм се занимавал с това. Как сега да се променям за новия свят, за света на страха и смъртта?
Съветникът прехапа устни, явно въпросът го заинтригува. Когато доктор Майхем си тръгна, изобщо не си представяше как ще му помогне. Гледаше отдалечаващата се прегърпена фигура и му бе неприятно от мисълта за собственото му поражение.
Същата нощ, събуждайки се след обичайния кошмар, дълго мисли за доктора. А на сутринта вече знаеше какво ще направи.
Месец по-късно във вестниците излезе обява, която беше посрещната с огромен интерес.
Д-Р МЕД. ХЮГО МАЙХЕМ
Ускорен двумесечен курс
„КАК ДА ЗАБРАВЯМЕ?“
Записване до 9 септември
— Ще бъда откровен — каза Дарел на своя клиент. — Ако бяха други времена, ако не беше денят А, можех да ви гарантирам, че щяхте да сте отговорен само за убийство. Но при сегашното положение… — и положи длан на рамото на младежа.
Реакцията на Макалистър бе реакцията на статуя.
— И какво ме чака? — попита той. — Ще ме осъдят ли?
— Опитайте се да разберете съдебните заседатели — започна адвокатът. — След войната хората намаляха с деветдесет процента. И което е още по-лошо: съотношението жени към мъже е осемстотин към едно. И не се променя. Е, няма официални препоръки, но ако при този побой бяхте убили жена, присъдата щеше да бъде много по-мека. Такъв е животът, момчето ми. Дотам го докарахме.
— Значи нямам никакви шансове? И ще получа максималната присъда?
— Това, разбира се, зависи от заседателите, но аз бих искал да се върнете в залата, готов за най-лошото.
Вратата се отвори и се показа главата на разсилния.
— Съдът се събра. Да влезе господин Макалистър.
Адвокатът му махна с ръка.
Решението гласеше „виновен в убийство“. Председателят незабавно прочете присъдата, за да бъде изпълнена веднага. Беше възможно най-тежката.
На другия ден Макалистър, бял като лист, скърцайки със зъби, трябваше да встъпи в законен брак с осемнайсетте съпруги на своята жертва. С неговите собствени жени, ставаха общо трийсет и една.
Свенсон влезе в залата, където се събираше управата, запазил пренебрежителната увереност на член на дирекционния съвет — това предизвикваше възхищение дори у враговете му. Не беше тайна — дошъл бе денят, когато Свенсон, като председател на Асоциацията на търговците на мъжка галантерия, трябваше да отговаря за провалите си. Но Свенсон бе напълно спокоен; противниците му разбираха, че това е поза, но въпреки това се чувстваха притеснени.
Председателят откри заседанието без никакви встъпления и веднага поиска отчета на Отдела по пласмента. Всички познаваха отчета, бяха намерили начини да го прочетат неофициално. Затова, вместо да слушат ужасяващия списък от отчетени загуби, всички се бяха вторачили в лицето на Свенсон.
После му дадоха думата.
— Господа — започна той напълно спокойно, — както току-що всички чухме, след войната продажбата на готови мъжки дрехи е силно намаляла. Да се отчитат загуби е логично, но днес не ми се иска да говоря за загубите. По-важни са негативните прогнози за бъдещето, които уж ще са свързани с още по-голямо спадане на търсенето. Господа, позволявам си да се усъмня в тези прогнози. Аз твърдя, че търсенето ще е по-голямо от всякога.