— Заведете ме при компютъра си — каза Хъртвърт. — Аз ще го програмирам така, че да ни закара там.
Земният кораб със спящите си войници и играещите на карти офицери, се спусна из космоса. Минаха няколко периода време без каквито и да било събития. На Варгас му се искаше да знае защо пътят е толкова дълъг. Хъртвърт провери отново изчисленията си и му каза, че почти са стигнали. Варгас отиде да докладва на главнокомандващия Гат. Докато докладваше, детекторът за разум иззвъня. Планетата Магелани бе точно пред тях.
— Давай, тигре, гепи ги! — възкликна Гат към Варгас.
— Ама аз не знам как — обърка се Варгас. — Цяла планета…
— Помниш как завземахме градовете, нали?
Варгас се ухили и кимна. Как би могъл да забрави?
— Просто иди на Магелани и направи същото. Само обхвата на операцията е по-голям.
Наистина нямаше начин да се разбере предварително с колко оръжия разполагаха извънземните окупатори на Магелани. Варгас реши да използва познатата си стара тактика. Просто отива и завзема. Какво толкова, дявол да го вземе, нали точно така стана и при Хитите.
Огромният кораб от Земята изтрещя из атмосферата. Хъртвърт показа главния град на планетата, откъдето произтичаше властта. Варгас изпрати ударна група от пет хиляди бойци, въоръжени с ужасяващи и мигновено действащи оръжия. Останалите пет хиляди задържа в резерв. Както после се оказа, от тях нямаше нужда.
Малко след успешното завземане на Магелани, генерал Варгас написа писмо:
Скъпа Лупи,
Обещах да ти пиша за агесията. Мина много добре. Всъщност толкова добре, че даже в началото подозирахме някаква измама. Спуснахме с парашути авангарда от хиляда въоръжени до зъби мъже на големия площад в центъра на главния тукашен град, който се нарича Мегалополис. Нашите момчета кацнаха по време, когато се провеждаше фолклорен танцов фестивал и имаше известно объркване, както можеш да си представиш, тъй като населението помисли, че нашите момчета демонстрират някакъв военен танц. Но ние скоро оправихме работата.
Останалите четири хиляди от първата вълна кацнаха извън града, тъй като нямаше място за всички на площада. Момчетата влязоха в Мегалополис в добър боен ред и получиха ентусиазирано посрещане от страна на гражданите, които май се зарадваха като ги видяха.
Магеланите бързо се ориентираха в ситуацията и веднага се снабдиха с цветя и знаменца, за да посрещнат момчетата както се полага. Нямаше нещастни инциденти, като изключим няколкото жени, отъпкани от тълпата, в желанието си да посрещнат добре нашите момчета.
Магелани е много хубава планета, просперираща и с приятен климат, като изключим полюсите, където ние няма да ходим. Не видяхме следи от извънземни нашественици, за които ни бе казал Хъртвърт. Те или са се скрили надълбоко, или са си отишли, когато са видяли приближаването на нашия кораб.
Сега вече мина една седмица от идването ни. Бяхме много заети и аз ти пиша набързо това писмо, за да мога да го изпратя с първата пратка от плячката, която тръгва за Земята.
Нашите артистични ескадрони свършиха добра работа. Прочесаха цялата планета. Както им бяхме обещали, първата плячка е за тях.
Честно казано, няма нищо кой знае какво. Но ние събрахме каквото можахме като мебели, пощенски марки, злато, сребро, скъпоценни камъни и други подобни.
Жалко, че трябва да изпратим всичко на държавни разноски до Земята и да го продадем в полза на армията. Но така сме обещали и ако не го изпълним може да има бунтове.
Също така изпращаме и някои от местните хранителни излишъци. Надявам се да се намери пазар за ядките кранко и плодовете пъбъл на Земята. Лично аз мога да мина и без тях.
Забравих да ти спомена, че изпращаме на Земята и първата пратка магелански работници. Нямахме проблеми да ги подберем. Много от хората на тази планета се записаха доброволно като гастарбайтери за неквалифицирана работа на полето и във фабриките за направо никакви пари. Това е много полезно, защото на Земята никой вече не иска да върши тази работа.
Скоро ще ти пиша пак Много те обичам, миличко лешоядче.
Шест месеца по-късно Варгас получи следното писмо от генерал Гат, който се бе върнал на Земята, за да изпълнява задълженията си като Върховен вожд и Общ главнокомандващ:
Гетулио,
Пиша ти тези редове много набързо. Нуждаем се от тотална промяна в политиката и то бързо. Счетоводителите ми току-що ме осведомиха, че окупацията ни струва десет пъти повече, отколкото печелим от нея. Не знам как се е получило така. Винаги съм мислил, че когато спечелиш война, печелиш. Сам знаеш, че винаги съм живял под мотото: „Печалбата е за победителя.“