Но тук не се получава така. Съкровищата, във вид на произведения на изкуството, които донесохме, не се търсят на пазара на Земята. Всъщност водещите критици заявиха, че магеланите се намират на предартистично ниво на развитие! Не можем да продадем даже музиката им, а мебелите им са както неудобни за сядане, така и грозни, а имат и недостатъка да се чупят много лесно.
И като че това не е достатъчно лошо, сега на главата ни са и всичките тези магеланци, които вършат нископлатената работа. Как е възможно нископлатената работа да не бъде печеливша? Моите експерти ми казват, че ние уволняваме милиони земни жители от работа и харчим целия си бюджет, защото първото, което един магеланец прави като дойде тук, е да се пише безработен и да започне да получава помощи като такъв, докато не си намери наистина хубава работа.
Разбираш ли сега какъв ни е проблемът? Те не се задоволяват да останат нископлатени работници. Учат се бързо и сега някои от тях са на важни постове в правителството, здравеопазването и промишлеността. Аз исках да прокарам закон, с който да не им се разрешава да бъдат назначавани на добра работа, но собствените ми съветници казаха, че съм бил страдал от предразсъдъци и че никои няма да ме подкрепи.
Затова слушай какво, Гетулио. Веднага спри да изпращаш повече от тях на Земята. Бъди готов да приемеш обратно всички, които успея да хвана и натоваря на кораб обратно. Приготви съобщение, в което да се казва, че силите на Земята са успели да изпълнят задачата си да освободят Магелани от жестоките завоеватели, които са им потъпкали всички права и че сега те са свободни.
Веднага щом можеш и нека да е възможно най-бързо, искам от теб да евакуираш всичките ни войски оттам, да преустановиш войната, да приключиш с окупацията и да изчезваш заедно с хората си по най-бързия начин.
Забравих да спомена, че тези магелани са невероятно плодовити. Тези, които са на Земята, раждат само след три месеца от зачеването. Освен това раждат по три и четири деца наведнъж. Гетулио, трябва да се отървем от тези муфтаджии бързо, преди да са завзели планетата ни и да са ни лишили от дом.
Приключвай там и се връщай у дома. Тогава заедно ще измислим нещо ново.
Варгас разказа новината на капитан Арнолд Стоун, главен счетоводител на земляните, и поиска от него да му каже каква е печалбата им от престоя на Магелани.
— Печалба ли? — изсмя се кратко и сардонично Стоун. — Ние сме на загуба още от пристигането си тук.
— Ами данъците, които въведохме?
— Въвеждането е едно, а събирането съвсем друго. Те като че ли никога нямат никакви пари.
— Ами магеланските работници на Земята? Те не изпращат ли заплатите си у дома?
Стоун поклати глава.
— Те инвестират всеки цент от тях в освободените от данъци градски акции на Земята. Твърдят, че това било техен древен обичай.
— Ех, още от самото начало не ми харесваха — каза Варгас. — Винаги съм знаел, че ще ни създадат неприятности.
— Прав сте бил — съгласи се Стоун.
— Добре, накарай някой от отдела по комуникации да ми приготви съобщение за тукашното население. Да им каже, че сме направили каквото е трябвало. Тоест освободили сме ги от жестоките ръце на онези, които са ги подтискали. Сега си отиваме и те могат да правят каквото си искат. Желаем им късмет.
— Така е — отвърна Стоун. — Но по-добре да хвана някой от разузнаването да ми помогне с оформянето на съобщението.
— Направи каквото трябва — каза Варгас. — И кажи на някой да подготви корабите за незабавно отлитане.
Такава беше идеята. Обаче не се получи.
Същия следобед Варгас седеше в кабинета си и си играеше разсеяно с любимия си филипински нож за боло, мечтаейки да се върне при Лупи. В центъра на пода блесна нещо. Варгас изобщо не се поколеба, когато го зърна. Той се мушна под бюрото си, за да избегне онова, което сметна за опит за убийство.
Под бюрото не беше неприятно, макар че то бе от онези общо взето груби магелански мебели. И все пак това даде на Варгас чувство за сигурност и време да извади от кобура лазерния си бластер с дръжка от слонова кост.
— Ако се опиташ да използваш това против мен, дълбоко ще съжаляваш — каза един глас.
Варгас надникна и видя застанал в средата на кабината си Галактическия Изпълнител, с характерната му метална обвивка и проблясващи очи.
— О, това си ти — възкликна Варгас и се измъкна изпод бюрото с възможно най-голямо достойнство. Той прибра оръжието си, седна на стола зад бюрото и каза: — Съжалявам, Галактически изпълнителю. Мислех, че е нападение с цел убийство. Знаеш, човек трябва да внимава. А сега, кажи с какво мога да ти бъда полезен?