— Откъде идва сигналът?
— Една от планетите там, навън, сър — отвърна офицерът по комуникациите и показа към обширния пейзаж звезди, които се виждаха през прозрачната обвивка на командната кабина.
— Добре, да отиваме нататък — каза Варгас.
— Първо трябва да открием към коя звезда принадлежи — отвърна офицерът по комуникациите. — Аз ще се заема веднага с този въпрос.
Варгас уведоми Гат, който от луксозния си апартамент, снабден с всичко, което би желал един воин — жени, оръжия, храна, пиячка, наркотици — му каза да действа.
Варгас издаде заповед да се лети с най-голяма скорост.
Огромният космически кораб се хвърли напред през вакуума на космоса.
Технологията за дълбок сън позволяваше на войниците да прекарат времето си в сън, докато корабът изяждаше парсеците. Специалните варварски ударни войски бяха подредени в хамаци на осем или десет етажа. Звукът от десет хиляди мъже които хъркат, бе ужасен, но не и неочакван. По един човек от всеки ескадрон бе оставен буден, за да пъди мухите от спящите си другари.
Мина още време. Отминаха няколко светлинни години, когато една зелена лампичка от инструментариума съобщи на дежурния офицер, че приближават източника на сигнала.
Той стана и отиде по най-бързия начин, чрез експресния асансьор и пневмотръбата, до капитанските помещения.
Когато една ръка го потупа леко по рамото, Варгас бе потънал в дълбок сън.
— Ммммм?
— Планета пред нас, сър.
— Събуди ме за следващата.
— Мисля, че ще е по-добре да проверите тази, сър.
Варгас се надигна тежко от леглото и последва мъжа надолу към комуникационния център.
— Хващаме нещо — каза операторът на скенера за интелигентност.
Генерал Варгас надникна през рамото му.
— Какво имаме тук, синко?
— Мисля, че е разумен сигнал — отвърна операторът.
Генерал Варгас примигна няколко пъти, но пак не разбра. Той зяпаше оператора и дъвчеше ядосано устните си.
— Искам да кажа, че нашият лъч е хванал следа от разумна дейност, сър — притеснено обясни операторът. — Може и да сме сбъркали, разбира се, но е възможно и програмата ни за сравнителен анализ да открие наличието на разумен живот.
— Искаш да кажеш, че скоро ще открием първата разумна извънземна раса в галактиката ли? — попита Варгас.
— Има такава вероятност, сър.
— Великолепно — заяви Варгас и съобщи на екипажа и войниците, че трябва да се събудят и да останат в готовност.
Планетата, от която бе дошъл сигналът, бе красива, с кислородна атмосфера, много вода, дървета и слънце. Ако човек търсеше някои хубав имот, тази планета би могла да бъде чудесна инвестиция, макар че бе доста отдалечена от Земята. Но не точно това търсеха Варгас и хората му. Различните изкуствени сонди изпратени от Земята през последните векове вече бяха открили достатъчно „имоти“. Роботизираният минодобив от астероидите бе свалил цените на минералите достатъчно ниско. Дори и златото сега се считаше просто за жълт метал, използван за запълване на кариеси. Човекът търсеше хора. Тях искаше да завладее, а не просто поредния „имот“ в далечния космос.
Земният кораб влезе в орбита около планетата. Генерал Варгас заповяда да слезе разузнавателна група, прикривана от боен екип, който от своя страна бе прикриван от кораба. Те трябваше да открият разумните същества на тази планета, която в планетарния каталог бе наречена Мази 32410А.
Един бърз въздушен оглед не показа градове, нито села, нито даже поселища. По-обстойните въздушни наблюдения не успяха да открият наличието на селски ловци или примитивни земеделци. Дори и босоноги събирачи на плодове нямаше тук. И въпреки това уредът за откриване на разум продължаваше да издава монотонния си звук, сигурен и безпогрешен знак, че тук някъде има интелигентен живот.
Варгас назначи полковник Джон Вандерлаш за водач на групата за кацане.
Полковник Джон Вандерлаш взе със себе си преносимата версия на детектора за интелигентност, тъй като изглеждаше възможно обитателите на тази планета да са се скрили в подземни градове.
Преносимият детектор бе качен върху една кола с осем колела, която можеше да мине почти през всякакъв терен. Скоро бе хванат един сигнал. Вандерлаш, дребен мъж с широки рамене и белязано от шарка лице, нареди на шофьора да следва сигнала. Екипажът на осемколесника застана по местата си с насочени оръжия, тъй като бе известно, че разумните същества са опасни. Хората бяха готови да действат при първия признак за вражеско нападение и даже по-рано.