Те последваха лъчения сигнал в огромна пещера. С навлизането им навътре, сигналът се усили, докато приближи ниво на интелигентност 5,3 — еквивалент на човек, които решава кръстословица в „Ню Йорк Таймс“. Водачът на предната бойна кола намали скоростта. Колата продължи бавно напред, а полковник Вандерлаш стоеше изправен в амбразурата. Очакваше интелигентните същества да са наблизо. Може би зад този ъгъл…
Операторът съобщи, че сигналът се губи.
— Стоп! — извика Вандерлаш. — Загубихме ги! Назад!
Колите дадоха заден ход. Сигналът отново се усили.
— Сирете тук! — заповяда Вандерлаш и осемколесниците спряха. Намираха се в центъра на най-високата сила на сигнала.
Мъжете се заоглеждаха със затаен дъх и пръсти върху спусъците.
— Никой нищо ли не вижда? — попита Вандерлаш.
Чу се отрицателно мърморене откъм бойците.
— Няма нищо освен тези молци, сър — каза един от мъжете.
— Молци? — възкликна Вандерлаш. — Молци? Къде!
— Точно пред нас, сър — намеси се шофьорът.
Вандерлаш погледна към дребните нощни пеперуди, които танцуваха в жълтия лъч светлина от фаровете на колата. Бяха много. Те прелитаха, завиваха, въртяха се и се извиваха, проблясваха с крилцата си и не спираха.
Но в движенията им се забелязваше определен ред. Докато ги наблюдаваше, Вандерлаш се досети за нещо.
— Насочете лъча на детектора за интелигентност към тях — каза той.
— Към молците ли, сър? — попита с недоверие в гласа операторът.
— Чу ме добре, войник. Направи каквото ти казах.
Операторът изпълни нареждането. Стрелката на детектора веднага подскочи на 7,0 — еквивалент на човек, който се опитва да си припомни какво е това квадратно уравнение.
— Или някое извънземно копеле си играе игрички с нас — заговори Вандерлаш, — или… Или…
Той се обърна към помощник-командира си майор Лаш Ларю, който обикновено допълваше мислите на командира си, когато полковник Вандерлаш нямаше време сам да си ги домисли.
— Или молците на тази планета са развили групов разум — каза Майор Ларю.
За по-малко от седмица групата по комуникациите разчете кода, който използваше обществото на нощните пеперуди. Щяха да го намерят и още по-бързо, ако някой от тях се бе сетил да сравни фигурите на тирета и точки, в които се групираха молците с Морзовата азбука.
— Да не би да ми казвате, че тези извънземни молци разговарят с Морзовата азбука? — попита Варгас.
— Боя се, че е така, сър — отговори офицерът но комуникациите. — Но аз не съм виновен, сър. Освен това тези молци се държат като едно същество.
— И какво ти казва това същество?
— Казва: „Доведете водача си.“
Варгас кимна. Това имаше смисъл. Извънземните винаги казват такива неща.
— А ти какво им каза? — попита Варгас.
— Казах, че ще им се обадим отново.
— Добре си направил — каза Варгас. — Генерал Гат сигурно ще иска да бъде уведомен.
— Проклета работа — каза Гат. — Молци, а? Не е точно това, което търсехме, но определено е нещо. Хайде да идем и да си поговорим с този… Май не може да бъде наречен даже тип, а?
Долу в пещерата, Гат и Варгас успяха да разговарят с общността на молците с помощта на главния сигналист. Моментът беше невероятен. Огромните бойни прожектори на земляните хвърляха странни сенки по скалистия под. В отвора на пещерата, проблясвайки призрачно, молците се въртяха, събираха и разделяха, помагайки си да изписват буквите на морзовата азбука.
— Здрасти — каза Гат. — Ние сме от Земята.
— Да, знам — отвърна пеперуденото същество.
— Че откъде знаеш?
— Другото същество ми каза.
— Какво друго същество?
— Мисля, че говори за мен — изрече един глас откъм дълбините на пещерата.
Това стресна земляните. Всички оръжия се насочиха нататък. Войниците гледаха внимателно, някои задъхани, а други затаили дъх. И тогава, откъм извиващата се мъгла и многоцветното сияние на прожекторите, се показа една фигура на дребно, странно изглеждащо човече.
Извънземният бе дребен и слаб, и напълно плешив. Ушите му бяха остро издължени нагоре и на челото му растеше малка антенка. Всички веднага разбраха, че е извънземен. Дори и да имаше известни съмнения, те веднага изчезнаха, щом той си отвори устата. Защото от тази малка устица, с формата на розова пъпка, излязоха думи на най-културен английски език.
Гат накара сигналиста да попита: „Ти, първи от всички извънземни, как така говориш на нашия език?“
— Ние отдавна сме в контакт с вашата раса — отговори извънземният. — Защото ние сме онези, които вие наричате „същества от летящите чинни“. Когато за първи път установихме присъствието си във вашия свят, Земята, една глупава грешка ни накара да мислим, че Морзовата азбука е вашия универсален език. Докато да открием грешката си, морзът вече твърдо бе навлязъл в програмите на нашите езикови училища.