4.
Скарпета влезе в заседателната зала и се насочи към дъното, към най-отдалечения край на продълговатата маса. През годините, в които бе управлявала тази служба, тя нито веднъж не бе сядала тук, дори за да проведе набързо някой разговор, докато обядва.
Хрумна й, че избирайки място в дъното на помещението, тя някак се противопоставя на останалите, може би защото от двете страни на тъмния полиран плот имаше и други свободни места. Марино си избра един стол и го дръпна към стената, за да е близо както до нея, така и до масата. Изглеждаше заплашително с черните си торбести панталони и бейзболна шапка с инициалите на полицията в Лос Анджелис.
— Служителите не го понасят — прошепна на ухото й той.
Скарпета не отговори. Източник на тази информация очевидно беше Джули — секретарката в онази канцелария. Марино извади бележника си, надраска няколко думи и го тикна под носа й.
„Замесено е и ФБР“, прочете тя.
Явно Марино бе въртял телефоните, докато тя беше в библиотеката в компанията на доктор Маркъс. Новината я озадачи. Смъртта на Джили Полсън не би трябвало да интересува Федералното бюро. Все още не бе установено престъпление, тъй като не бяха изяснени причините за смъртта. Подозренията и политиканстването не означаваха нищо. Отмести бележника на Марино, инстинктивно усещайки, че Маркъс ги наблюдава. За момент изпита чувството, че се е върнала в началното училище и сестрите монахини всеки миг ще я хванат как подсказва. Но Марино демонстрира завидно самообладание, като извади цигара и започна да почуква с нея по бележника си.
— В сградата не се пуши — прозвуча авторитетният глас на доктор Маркъс.
— Така и трябва да бъде — кимна Марино. — Пасивното пушене убива. — Цигарата марка „Марлборо“ продължаваше да почуква по бележника, съдържащ новината за ФБР. — Радвам се да видя, че онзи с оголените черва все още е тук, впечатлен съм от погледа му… — Имаше предвид анатомичния манекен на поставката зад доктор Маркъс, който бе седнал начело на масата. Подвижните му пластмасови органи бяха на мястото си и Скарпета неволно се запита дали манекенът е бил използван за описание на раните пред роднини на жертвите или пък за обучение. Вероятно не, реши тя. Иначе някои от органите щяха да липсват.
Не познаваше никого от сътрудниците на доктор Маркъс, с изключение на заместник-директора Джак Филдинг, който беше развил някакво кожно заболяване на лицето и упорито избягваше погледа й. За петте години, през които не се бяха виждали, й се видя коренно променен. Нямаше дори следа от някогашния й суетен партньор в патологическите изследвания, който беше маниак на хубавата фигура и всекидневно се занимаваше с бодибилдинг. Филдинг никога не беше проявявал кой знае какви административни умения, нито пък имаше славата на изключителен медицински специалист. В замяна на това през всичките десет години на съвместната им работа се беше проявявал като лоялен, почтителен и внимателен колега. Никога не беше правил опити да интригантства, за да заеме мястото й, но и не я защити, когато по-дръзки от него служители предприеха успешна акция за отстраняването й. Филдинг беше доста оплешивял, някога красивото му лице беше бледо и подпухнало, а очите му сълзяха. Постоянно подсмърчаше и това навяваше определени мисли. Скарпета беше абсолютно сигурна, че той не би се докоснал до наркотици, но явно имаше проблеми с алкохола.
— Да не страдате от алергия, доктор Филдинг? — обърна се към него тя. — Всъщност не си спомням да сте били алергичен… По всяка вероятност сте настинали… — Беше абсолютно сигурна обаче, че Филдинг нито е настинал, нито е пипнал някакъв грип.
Махмурлук, навярно. Или хистаминна реакция към нещо или към всичко. Кожата, която се виждаше през процепа на хирургическата му престилка, беше яркочервена, в подобен цвят бяха и ръцете му. Филдинг бе изгубил значителна част от мускулната си маса. Беше почти кльощав и очевидно страдаше от тежка алергия. Хората със склонност към зависимост по принцип са уязвими за алергии и различни дерматологични заболявания, а здравето на Филдинг явно беше далеч от цветущото състояние. Това й се стори справедливо, защото доброто му самочувствие без нея очевидно би означавало, че обществеността на Вирджиния и човечеството като цяло са станали по-поносимо място след уволнението и публичното й унижение преди пет години. Малкото зло зверче вътре в нея, което злорадстваше заради лошото здраве на Филдинг, побърза да се скрие в тъмната си дупка. Завладя я чувство за вина, което я разстрои, а в очите й проблясна съчувствие. Но Филдинг продължаваше да избягва погледа й.