Преди три дни, в Картагена де Индиас на десет хиляди километра от там, се бяха оженили с изумлението на семейството на момчето, разочарованието на семейството на момичето и личната благословия на архиепископа. Никой, освен самите тях, не можа да разбере нито истинската причина, нито източника на тази неочаквана любов. Всичко бе започнало три месеца преди сватбата, един ден прекаран на крайбрежието, когато бандата на Били Санчез бе нахълтала в женските съблекални на Плаж Марбела. Нена Даконте, скоро навършила осемнадесет години, тъкмо завърнала се от интерната Чателение в Сейнт-Блейз в Швеицария, говореща четири езика без никакъв акцент, майсторски свиреща на тенор саксофон, а това бе първата неделя прекарана на плажа след завръщането й. Тъкмо се бе съблякла, за да се преоблече в банските си, когато се разчуха тревожни гласове и настъпателни викове, но не бе могла да разбере какво се случва, докато мандалото на вратата не се повдигна малко по малко и не бе видяла срещу себе си най-красивия хайдут, който можеше да си представи. Единственото нещо върху младежа беше тъничкият бански от имитация на леопардова кожа; красивото му и еластично тяло бе в бронзовия цвят на хора, свикнали със слънцето. Около юмрука на лявата му ръка, на китката, на която имаше метална гривна като на римските гладиатори, бе омотан железен синджир, който бе предназначен за смъртоносно оръжие; а на врата му, тихичко повдигайки се в ритъм с тревогата в сърцето му, бе провесен медальон без снимка на светец върху него. Бяха учили заедно в началното училище, бяха ходили заедно на много рождени дни, защото и двамата идваха от провинциалните потекла, които произволно определяха съдбата на града от времената на колонията, но не се бяха виждали от толкова дълги години, че не можаха да се познаят от пръв поглед. Нена Даконте, без да направи каквото и да било за да скрие голотата си, стоеше изправена, без да помръдне. При това, Били Санчез приложи детската церемония на настъплението: смъкна малкия си бански с леопардова шарка и й показа изправения си паметно голям член. Без ни най-малко да се изненада, момичето го бе изгледало косо.
— Виждала съм по-големи и по-твърди — каза, надмогвайки страха си. — За това, добре помисли какво ще правиш, защото когато си с мен, ще трябва да се държиш по-добре отколкото когато си с негърка.
Всъщност Нена Даконте, не само че беше девствена, ами до тогава дори не бе виждала гол мъж, но предизвикателството й бе свършило работа. Единственото нещо, за което Били Санчез се сети, бе да стовари един разярен юмрук на стената на тоалетната и да раздроби кокалчетата си. Момичето го бе отвело до болницата, бе му помогнало да преживее оздравителния си период и най-накрая заедно се бяха научили да се любят страстно. Бяха прекарали трудните вечери на месец юли на вътрешната тераса на къщата, обитавана от шест поколения на семейството на Нена Даконте; момичето бе свирило модерните песни на саксофона си, а момчето, с гипсирана ръка, я бе наблюдавало с неспокойно изумление от хамака. Къщата имаше много прозорци в голям размер, които гледаха към вмирисания залив; беше една от най-големите и най-стари къщи в квартала Манга и в същото време, без съмнение, бе най-грозната. Но карираната като шахматна дъска тераса, където Нена Даконте свиреше на саксофон, бе като оазис в горещината в четири следобед; под банановите дървета и манготата в двора, към гъстите сенки на който гледаше терасата, имаше един безименен гроб, останал отпреди спомените на семейството и къщата. Дори тези, които разбираха най-малко от музика, мислеха, че звукът от саксофон не приляга на толкова благородна къща. Когато за пръв път го бе чула, бабата на Нена Даконте бе казала: „Звучи точно като свирка на параход“. А майка й напразно бе полагала усилия да я накара да свири по друг начин, не с такава страст, която не беше нужна за музиката, както когато тя за удобство вдигаше полата си чак до бедрата си, откривайки коленете си. „Не ме интересува на какъв инструмент свириш“ казваше, „с условието да свириш със затворени крака.“ Но това, което спомогна да бъдат разчупени твърдите черупки на Били Санчез бяха тези параходни свирки и страстни изпълнения на Нена Даконте. Под трогателната му слава, направена като мъжага и много хубаво подкрепена с две известни фамилии, Нена Даконте бе открила цял в страх, мекичък самотник. Така добре се бяха опознали докато зарастваха кокалчетата на ръката му, че когато в един дъждовен следобед бяха останали сами в къщата и Нена Даконте го бе отвела в девственото си легло, Били Санчез сам се бе учудил колко лесно се бе появила любовта. Всеки ден в този час в продължение на почти две седмици, под стреснатите погледи на портретите на цивилните войници и незадоволимите прабаби, населявали рая на това историческо легло преди тях, бяха флиртували голи-голенички. Дори когато си даваха почивка между любенията, като вдишваха боклуците и миризмата на лайна от корабите в залива, заслушваха се в тишината, която настъпваше с умълчаването на саксофона и шумът от делника в двора, в единствената нота, която изкарваше жабата под банановите дървета, във водата, която капеше на ничий гроб и в стъпките на живота, който дотогава нямаха възможност да опознаят, продължаваха да лежат чисто голи пред отворения прозорец.