За пръв път напускаше страната си. Бе минал през всички частни и държавни училища, посещавайки един и същ клас, а накрая бе останал сам и лишен от всякакво чувство. Тази първа гледка на този град, различен от неговия, сивите на цвят апартаментни блокове, чиито светлини светеха посред бял ден, дървета с окапали листа, морето на хоризонта, всичко увеличаваше чувството на изоставеност в сърцето му, което старателно се опитваше да избута настрани. Все пак, след малко, без дори да усети бе изпаднал в първия капан на забвението. Първата за сезона виелица се бе отприщила рязко и безшумно и когато излязоха от къщата на посланика след обяда, за да продължат пътя си към Франция, намериха града покрит с бляскава покривка от сняг. Тогава Били Санчез забрави за колата и пред очите на всички, като с радостни викове хвърляше цели шепи със сняг от главата си, с палтото върху него, се овъргаля в снега насред улицата.
Нена Даконте за пръв път бе забелязала, че пръстът й кърви, когато излязоха от Мадрид в прозрачно чистия след виелицата следобед. Бе се учудила, защото бе правила компания със саксофона на съпругата на посланика, която обичаше да пее арии на италиански след официални обеди и не бе забелязала неразположение в безимения си пръст. По-късно, докато показваше на мъжа си най-краткия път до границата, без да се замисли смучеше пръста си всеки път щом той закървеше и чак когато пристигнаха в Пиренеите й дойде на ума да търси аптека. А после потъна в закъснелия дни наред сън и когато изведнъж се събуди с чувство прилично на кошмар, в който колата се носеше като по вода, дълго време не се и сети за кърпичката, с която бе увила пръста си. Чак като видя на светещото показателно табло, че часът бе минал три и грубо бе пресметнала наум, разбра, че минаваха през покрития с набъбналите води бент Лоар и бяха продължили без да се отбият както през Бордо, така и през Ангулем и Потиер. Светлината на луната се процеждаше през мъглата, сенките на замъците сред боровете напомняха на приказките. Нена Даконте, която знаеше този район наизуст, пресметна, че са на около три часа път от Париж; а Били Санчез бе все още на волана без дори да мигне.
— Колко си лош — му каза, — единадесет часа караш кола без да си хапнал нищо.
Били Санчез все още беше като в празнина заради опиянението от новата кола. Въпреки че бе спал малко и лошо в самолета, се чувстваше буден и достатъчно силен, за да стигне преспокойно до Париж по изгрев.
— Обедът в посолството все още ме държи — каза. После добави без всякаква връзка: — Все пак в Картагена сега излизат от киното. Часът сигурно е около десет.
Все пак Нена Даконте се страхуваше, че той ще заспи докато кара кола. Отвори една кутия от многото подаръци, които им бяха подарили в Мадрид и се опита да сложи един портокалов бонбон в устата на мъжа си. Но той обърна глава.
— Твърдите мъже не ядат сладко — каза.
Малко преди Орлеанс мъглата се бе вдигнала, една огромна луна бе осветила снежните поля, но трафикът се бе сгъстил заради многобройните големи зеленчукови камиони и винени танкове, запътили се към Париж. Нена Даконте пожела да помогне на мъжа си зад волана, но не можа да събере смелост дори да го загатне, защото още първия път, когато бяха излезли заедно, той я бе предупредил, че за един мъж няма по-унизително нещо от това да се съгласи жена му да кара колата. Нена Даконте се чувстваше много будна след почти пет часовия добър сън, освен това беше щастлива, че няма да остане в някой провинциален хотел във Франция, която познаваше много добре още от детинството си, заради многобройните пътешествия с родителите си. „На света не може да има по-хубава държава от тук“ казваше, „но човек може да умре от жажда, докато намери някой да му даде безплатно чаша вода.“ Бе толкова сигурна в това, че в последната минута бе сложила сапун и руло тоалетна хартия в ръчната си чанта, защото в хотелите във Франция изобщо не се намираше сапун, а тоалетната хартия биваха нарязани на малки каренца и окачени на ченгел вестниците от миналата седмица. В този момент единственото нещо, за което съжаляваше бе, че бяха изхабили цяла една вечер, без да се любят. Съпругът й веднага й отвърна.