Сряда сутринта веднага щом се качи в стаята, като мислеше за онова прекрасно същество, което продължаваше да губи кръв на отсрещната страна на тротоара, се хвърли по корем към леглото облечен с палтото си; не след дълго бе потънал в толкова естествен сън, че когато се събуди показваше пет часа, но нито можеше да осъзнае вечерта ли, сутринта ли пет часа бе, нито кой ден от седмицата бе, нито пък в кой град се намираше, с прозорци, в които удряха вятър и дъжд. Постоянно мислейки за Нена Даконте изчака буден в леглото, докато разбра, че слънцето изгрява. При това отиде да закусва в същото кафене като предния ден и там научи, че от дните беше четвъртък. Лампите на болницата светеха, дъждът бе спрял, и той се облегна на стъблото на един кестен срещу главната врата, където влизаха и излизаха лекари и медицински сестри в бели ризи, с надеждата да намери азиатския лекар, който пръв бе видял Нена Даконте. Не успя да го види нито тогава, нито същия ден следобед, когато трябваше да се откаже да чака, защото беше на път да замръзне. В седем часа изпи още едно кафе с мляко и изяде две твърдо сварени яйца, които си взе сам, след като бе ял едни и същи неща на едно и също място в продължение на четиридесет и осем часа. Когато се върна в хотела, за да спи, намери автомобила си сам на единия тротоар, а всички останали — на другия; а на предното му стъкло имаше листче с глоба. Беше доста трудно на портиера на „Хотел Никол“ да му обясни, че в нечетните дни можеше да се паркира на тротоара с нечетни числа, а в останалите дни на отсрещния тротоар. Толкова разумни поредби бяха неразбираеми за един същински Санчез от Авила, който бе взел държавната кола на общинския управител преди две години и бе нахълтал в едно местно кино пред очите на нетрепващите полицаи и бе причинил смъртта на мнозина. Когато портиерът на хотела му каза да си плати глобата, но ще е по-добре сега да не си дърпа колата от мястото й, тъй като след дванадесет часа ще трябва пак да сменя мястото на колата, главата му съвсем се обърка. Нея вечер за пръв път мислеше не само за Нена Даконте, ами се въртеше в леглото, без да може да заспи като в същото време мислеше и за собствените си кошмарни нощи, прекарани в механата на хомосексуалистите на битака в Картагена на Карибите. Помнеше вкуса на пържената риба и ориза с кокосов орех, предлагани в ресторантите на пристанището, където платноходките от Аруба приставаха. Спомни си за дома си, със стени покрити с градинска теменуга, там часа би трябвало да е около седем предната нощ и баща му, в копринената си пижама, който четеше вестника на прохладата на терасата се яви пред погледа му.
Спомни си за майка си, която в никой час не се знаеше къде е, майка му, жена, която не си пестеше думите и бе много привлекателна, облечена в неделните си дрехи и с роза над ухото, която си бе сложила в тъмата на нощта, задавяща се от жегата заради неразположението, което й причиняваха великолепните й дрехи. Един следобед, когато бе на седем години, изведнъж бе влязъл в стаята на майка си и я бе заварил гола-голеничка в леглото с един от временните й любовници. Тази пречка, за която никога не бяха разговаряли, бе създала една по-полезна от любовната връзка помежду им връзка на съучастничество. Все пак той не бе разбрал нито тази работа, нито всичките тези ужасни неща покрай самотата, породена от това да си едно дете до тази нощ, докато се въртеше насам и натам, без да си има някой в леглото в тъжната таванска стая в Париж, на когото да разкаже за нещастието си и ужасно ядосвайки се на себе си, че не може да обуздае желанието да плаче.
Това бе доста полезно безсъние. В петък стана, скапан заради лошо прекараната нощ, но решен да сложи ред в живота си. Най-накрая бе решил да счупи ключалката на куфара, за да се преоблече, защото ключовете за навсякъде, голяма част от парите и телефонното тефтерче, където вероятно биха могли да се намерят телефонните номера на някакви познати в Париж, всичко бе в чантата на Нена Даконте. Забеляза, че може да се поздравява на френски и да поръчва сандвич с шунка и кафе с мляко във вечното кафене. Също така знаеше, че никога нямаше да може да поръча чисто масло или яйца, защото никога нямаше да се научи да ги изговаря, но винаги носеха чистото масло заедно с хляба, а твърдо сварените яйца стояха на видно място на тезгяха и можеха да бъдат взети, без да има нужда да бъдат поискани. На всичкото отгоре, на края на третия ден, сервиращия персонал се сближи с него и му помагаше да си изкаже желанията. И така в петък на обяд, си поръча телешки бифтек с пържени картофи и една бутилка червено вино, като от една страна се мъчеше да помисли трезво. Тогава се почувства толкова добре, че поиска да му донесат още едно шише вино, изпи го до половината и твърдо решен да влезе насила в болницата мина отсреща на улицата. Не знаеше къде можеше да намери Нена Даконте, но умът му бе зациклил на божествената външност на азиатския доктор и беше сигурен, че ще го намери. Влезе не през главната врата, а през вратата на спешното отделение, за която мислеше, че е по-малко наблюдавана, но не можа да иде по-далеч от коридора, където Нена Даконте махайки с ръка се бе сбогувала с него. Един болногледач с опръскана с кръв риза го попита нещо, докато минаваше покрай него, но той не му обърна внимание. Болногледача се нае да го следва като повтаряше същия въпрос на френски и накрая толкова силно го стисна за ръката, че рязко спря. Били Санчез се опита да се отърси от него с едно мъжко движение, тогава болногледача се изсра в устата на майка му на френски, изви ръката му зад гърба и без да спира да псува хиляди пъти по адрес на майка му курвата, като му причиняваше ужасна болка и почти го вдигна във въздуха, го занесе до вратата и го изхвърли на средата на улицата като чувал с картофи.