— Играем си! — отвърнаха в хор момчетата.
— Това игра ли е? Ако ви видят отнякъде майките ви, има да играе точилката!
— Невъзможно! — отвърна сериозно Чарли, макар очите му да светеха от веселост. — Точилката вече е отхвърлена като възпитателно средство.
Милиционерът с интерес погледна малкия си събеседник.
— Много знаеш ти! Хайде заминавайте, да ви видя на всички гърбовете! Тука някой от вас може и да се пребие.
Като видяха, че няма друг изход, момчетата си тръгнаха, но след четвърт час отново се явиха при моста. От милиционера нямаше нито следа, можеха свободно да продължат изпитанията. Чарли отново се качи на парапета и като стигна на другия край, тържествено заяви:
— Рубикон е преминат! Победата е решена!
След него премина Васката. Макар да бе футболист и страстен физкултурник, той не можа да мине много успешно, на два пъти губи равновесие и скача на моста. Криво—ляво премина и Монката, по прякор „Зубрача“. Остана да мине още едно дребничко, тесногръдо момче с очила, силен ученик и съчинител на стихове. За неговото приемане имаше най-много спорове и Веселин едва успя да го наложи въпреки чумеренето на Пешо. Все пак момчетата го обичаха и в училището енергично го пазеха от побойниците. Макар да бе поет, прякорът му не беше никак поетичен — наричала го Фъс, съкратено от Фъстъка.
Когато Фъс се качи на гредата, всички впериха разтревожени погледи в него. Самият му вид не предвещаваме нищо добро — устните му бяха пребледнели, очите му неспокойно мигаха зад широките рогови очила.
— Карай бавно, никой не те гони! — обади се Веселин. — И няма нищо страшно.
Дори Чарли, който на всички и за всичко се присмиваше, сега бе необикновено сериозен и не продумваше нито дума. Фъс тръгна по гредата бавно, напредваше сантиметър по сантиметър, без да откъсне поглед от краката си.
— Не гледай надолу, ще ти се завие свят! — обади се Пешо от реката.
— Не му ли стига? — каза неспокойно Веселин.
— Нищо, нека върви!
Фъс премина половината разстояние, без пито веднъж да се заклати, но колената му съвсем се подгънаха. Като стигна над самата вода, той внезапно, без дори да гъкне, полетя към реката, сякаш сам по своя воля бе скочил.
Момчетата онемяха.
В следния миг се чу силен плясък на вода, след, това нов плясък. Пешо, без да губи нито за секунда присъствие на духа, веднага скочи в реката и здраво хвана през кръста момчето. Водата се бе оказала съвсем плитка, малко повече от колената му, и той лесно го извади на брега. Момчетата, които се бяха натрупали край парапета, крещяха развълнувано, даваха съвети. Щом стъпи на брега, Фъс вдигна поглед нагоре и засрамено се усмихна. Виждаше се, че е съвсем здрав — не изглеждаше ни най-малко контузен, само мътни потоци вода струеха от дрехите му. Слабичкото му деликатно лице обаче изглеждаше някак особено променено, сякаш не бе негово, а чуждо лице.
— Честита баня! — обади се пръв Чарли с облекчение. — Екстра работа, съвсем без пари!
Сред момчетата избухна луд смях — не защото бе станало нещо много смешно, а защото не знаеха по какъв друг начин да изразят радостта си от благополучния изход на премеждието. Фъс също неловко се засмя, после попипа носа си и учудено каза:
— Къде ми са очилата?
Едва сега момчетата разбраха защо им се е видяло изменено лицето му. Пешо отново скочи във водата и започна да търси по дъното. На брега на реката някаква бабичка, която бе видяла злополуката, яростно махаше костеливата си ръка и нещо неразбрано крещеше — навярно им се караше и призоваваше върху немирните им глави гнева на всички светии. Спря и един товарен камион, шофьорът слезе от кабината и като разбра, че няма нищо страшно, нещо весело им подхвърли и отново замина. Най-после Пешо, който упорито търсеше по дъното на реката, се изправи и вдигна високо ръка. Очилата бяха намерени и като по чудо и двете им стъкла, се оказаха здрави. Фъс трескаво ги грабна и радостно ги окачи на носа си. Лицето му за миг се преобрази, отново стана познатото на всички лице.
— Нещо героическо имаше в твоето падане! — каза весело Чарли, когато всички излязоха на брега. — Не съм виждал Досега човек да пада толкова ловко!
Всички се засмяха и доволни се запътиха към дома си, без да се смущават от това, че хората се спираха и поглеждаха учудено двете мокри момчета. И изведнъж изникна тежък въпрос — какво ще кажат, като ги запитат у дома, защо са в такъв вид? Скоро лъжата беше измислена — плитка като всички момчешки лъжи, когато се отнася до родителите им: уж чисто и просто газели в реката, после Фъс се спънал и паднал и после Пешо се навел да го вдигне.