Той сърдито мушна ръце — В джобовете си, помисли малко, после решително тръгна към Веселинови. Чарли ходеше там винаги с удоволствие. Не само защото в тях беше приятно, прохладно и чисто, но и защото майката на Веселин беше така приветлива и весела, че всички деца я обичаха. Тя беше тънка, изглеждаше много младичка и в характера и имаше нещо момчешко което харесваше на децата.
И тоя път тя го посрещна весело, още от вратата разроши косата му и престорено сърдито му се закани:
— Сега ще те изповядам, бръмбарче!
— Тука ли е Веселин? — опита да се изплъзне Чарли.
— Първо ми кажи колко сладолед изядохте вчера, пък после ще те пусна при него.
— Само по два, другарко Ненова.
— Малко ли ти се виждат? Веско е болен… Хайде върви при него! — каза тя и го побутна към другата стая.
Веселин наистина лежеше. В стаята беше прохладно, през спуснатите басмени пердета се процеждаше мека светлина. До главата на Веселин в мораво гледжосано бурканче бяха грижливо натопени няколко жълти цветя. От цялата стая вееше дъх на свежест и чистота.
Чарли внимателно затвори зад себе си вратата и се приближи.
— Ти загази, а?
— Хм—м… — неопределено измънка Веселин.
— Май че много ти дойдоха четири сладоледа. Стомах ли те боли?
Веселин се повдигна на лакти и поверително пошепна:
— Нищоо ми няма. Преструвам се.
— Сега ли намери да се излежаваш, когато… — започна Чарли с недоумение, но не можа да завърши, защото Веселин бързо заговори:
— Постой да ти обясня… Утре трябваше да отида на пионерски лагер, но аз не искам да ходя точно сега. — Ще накарам татко да помоли да ме оставят за другата смяна. Само да ми повярват, че съм болен…
Чарли погледна приятеля си със съчувствие.
— Никак не ти завиждам! — поклати той глава. — Туй е цяло нещастие — да се търкаляш до утре в леглото!
— А бе—е, знаеш ли, не е толкова страшно… — тук Веселин скромно спря. — Правя си тук едни… изобретения!
— Сериозно! — възкликна Чарли. Той беше един от първите почитатели на Веселиновите таланти и се приготви с интерес да слуша.
— Много интересно изобретение! — разпали се Веселин.
— Представи си, глътнеш една течност и хоп — изчезваш, ставаш просто невидим като въздуха… Враговете не те виждат, следиш си ги преспокойно и даже влизаш в най-тайните им скривалища…
Веселин погледна под око приятеля си. Чарли не изглеждаше така поразен, както той очакваше да го види, само лицето му бе добило напрегнат и замислен изглед. Това, разбира се, не беше никак чудно — надали има момче на света, което да не е мечтало да става невидим…
— Значи течност? — попита Чарли любопитно.
— Да, течност…
Чарли подозрително загледа приятеля си.
— Басирам се, че тая течност е страшно… горчива!
— Горчива ли? — смути се Веселин. — Виж, за това не съм мислил…
Е, кой ти пречи да я подсладиш според вкуса си…
— Прав си, изобретението е интересно! — каза Чарли, вглъбен в своето собствено въображение, което в тоя миг трескаво работеше.
— Страшно интересно! — оживи се отново Веселин. — Измислих и разни други работи. Заминаваш, да речем, в Америка и там веднага откриваш къде са тайните складове на атомните бомби…
Нямаш представа само как ги пазят!… Да, но ти нали си невидим… Докато часовите обикалят навън с автоматичните пушки, ти вътре спокойно си работиш… Развинтваш на всяка една атомна бомба най-важният механизъм, изсипваш урана, изцеждаш… тежката вода… След това на мястото на урана насипваш някакъв най-обикновен боклук, а вместо тежка вода — най-обикновена, от чешмата… Американците, разбира се, не знаят какво е станало, перчат се… Пък като дойде време да хвърлят своите атомни бомби, те изведнъж почват да плющят като жабешки бомбички — ха, ха, ха, ха!
— Хубаво! — каза Чарли. — Ех, да беше истина, нямаше да тичаме по Тороманов като кученца, веднага щяхме да разберем откъде е ключът.
— Всичко щяхме да разберем! — прибави тъжно Веселин.
Тук Чарли изведнъж се досети за какво беше дошъл и развълнувано се шляпна с ръка по челото.
— Ей, видиш ли как се отвлякохме! Та аз точно заради Тороманови бях дошъл! Според мен Тороманов май че се готви да бяга!
— Да бяга? — погледна го смаян Веселин. — Как тъй да бяга?
Чарли подробно му разказа всичко, каквото бе дочул и научил у дома си. Тайнствената течност изведнъж бе забравена, двамата се потопиха в не по-малко интересните тайни на приключението, което от толкова дни изцяло бе обсебило всичките им мисли.