— Слушай, Бебо, хайде да поиграем на дама! — предложи внезапно Юлия.
На Бебо, който през цялото време мислеше за своя зъб, не му беше до игри.
— Глупости! — каза той презрително. — Да не съм нещо момиче?
— И момчетата играят на дама…
— Играят, но малките…
— И ние трябва да играем! — каза настойчиво Юлия. — Ако някой ни види горе от прозореца как стоим и чакаме, може да се усъмни!
Бебо с въздишка се съгласи, че това е действително така. Юлия извади от джоба на престилката си парче тебешир, начерта дамата и скоро играта почна. От много време — откакто бе влязла в компанията на момчетата — тя не бе играла никакви игри и сега се увлече, очите и радостно заблестяха. Тъкмо в разгара на играта някой край тях се обади:
— А не може ли и аз да поиграй?
Юлия сепнато се обърна. На тротоара бе застанало високо слабичко момиче е две дебели, лъскаво черни плитки отпред и нова алена пионерска връзка върху бялата си блузка. Това беше момичето, с което миналия път се беше запознала, докато чакаше тук на улицата Тороманов.
— Ох, ти ли си? — зарадва се Юлия. — Ами разбира се! Трима е по-интересно!
Но Бебо се намуси. Да играе с едно момиче на дама, както и да е, но да играе с две момичета — това вече на нищо не приличаше. И после… ако се появи внезапно Тороманов, как ще се откачат от нея? Той скачаше без желание на един крак по квадратите на дамата и чувствуваше как настроението му падаше все по-ниско и по-ниско. Изправени край него, двете момичета внимателно го следяха.
— А не ви ли е страх да играете тука на нашата улица? — запита внезапно Живка.
— Защо да ни е страх?
— Как защо? Ами ако дойде Крум?
— Кой Крум? — не разбра Юлия.
— Този, дето го бихте миналия път.
Юлия съвсем бе забравила за него. Бебо престана да скача и както бе сърдит за играта, гневно измърмори:
— Ще дойде той, ама като го перна, еей там ще хвръкне?
Юлия с уважение погледна пръста му — той сочеше не по-малко от средата на улицата. Живка, която бе по-голяма, не се увлече от хвалбата, бавно поклати глава:
— Не го знаете вие какъв е, затуй приказвате…
— Нека само припари насам! — храбро възрази Бебо, макар да не се чувствуваше така сигурен в юмруците си, както личеше от тона му.
— По-хубаво да не припарва — скептично забеляза Живка.
— Не, не, по-хубаво нека припари! Тъкмо да го откажем да се закача повече!
— Във всеки случай много лошо момче! — забеляза с тон на голямо момиче Живка. — Представете си, хванали го в училището да рисува с тебешир хакенкройцери!
— Какво, какво? — смая се Юлия.
— Пречупени кръстове! — важно обясни Живка. — Фашистката емблема!… Представете си, не вярвах, че има такива момчета! Просто… фашист!
— Пор такъв! Само да ми се мерне! — закани се мрачно Бебо.
Но не минаха дори пет минути и той горчиво съжали за заканата си. Тъкмо в разгара на играта някъде из дворовете излезе червенокосият нехранимайко и бавно се запъти към тях. Беше както винаги бос, в къси панталони, в едната си ръка държеше жилава пръчка, в другата парче от старо желязо. Като видя въоръжението му, Бебо усети как кръвта му застива, лицето му едва доловимо пребледня. Червенокосият се приближи и като забеляза Юлия, втренчи в нея малките си злобни очички. Беше съвсем сигурно, че е познал стария си враг.
— Я се махайте оттук! — заповяда той грубо и мрачно. — Хайде, дим да ви няма!
— Ти се махай! — също така грубо му подвикна Бебо, но гласът му като че ли трепна и лицето му за губи своя решителен израз.
Все пак резкият тон направи впечатление на червенокосия.
— Ти много знаеш! — каза той с поомекнал глас. — Като ти ударя един, ще се залепиш като гербова марка за стената!
— А пък аз като ти Лепна един, ще ти изхвръкнат и двете очи!
— Колкото и да беше грозна заканата, тонът на Бебо беше доста примирителен, видът му He предвещаваше нищо такова.
— Брей, брей! — злобно измърмори червенокосият. — Много си страшен!
— На тебе май ти дойде малко боя миналия път!
В очите на червенокосия се мярна омраза и любопитство.
— Ааа, ти от тях ли си? Затуй ли си толкова лют? — Той завъртя многозначително пръчката в ръката си. — Ела, ела, че ми трябваш!
— А другите трябват ли ти?
— И те ми трябват…
— Тогава почакай само две минути! Те ей сега ще дойдат!
По лицето на червенокосия се мярна ясно забележимо безпокойство.