Выбрать главу

— Почакайте, Следотърсачо — прекъсна го Кап малко ядосано. — що се отнася до вярата, то аз си имам своя вяра, вяра на смел и честен човек, и никога не бих обърнал гръб някому, когато съм по море. Аз по-скоро съм свикнал да оправям въжетата по мачтата и да проверявам дали платната са си на място, отколкото да се моля, когато се зададе ураган, но знам, че нерядко ние сме само едни безпомощни същества и струва ми се, отдавал съм почит там, където е било необходимо. Искам да кажа или по-скоро да наблегна на следното: тъй като очите ми прекалено много са привикнали на огромните маси солена вода, то преди да повярвам, че една вода е сладка, искам първо да я опитам със собствения си език.

— Бог е отредил на елените да ближат сол, а за хората, били те червенокожи или бледолики, е създал сладководните извори, за да утоляват жаждата си. Глупаво е да се мисли, че не той е създал езерата с чиста вода на запад и с нечиста — на изток.

При цялата си самонадеяност и тесногръдие Кап не можеше да не изпита уважение към искреността и простодушието на Следотърсача, макар че никак не му се щеше да повярва в нещо, за което години наред упорито бе твърдял, че е невъзможно. Не му се щеше да отстъпи, а в същото време се чувствуваше неспособен да противостои на тези тъй чужди нему разсъждения, изпълнени в еднаква степен със силата на правдивостта, вярата и достоверността, и затова остана доволен, когато с извъртане успя да отклони въпроса.

— Добре, добре, приятелю — отвърна той, — нека сега прекъснем спора си. Сержантът и без туй ви е изпратил да ни заведете именно до това езеро. В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да опитаме водата, като стигнем до него. Но запомнете добре — аз не твърдя, че водата не е сладка на повърхността. Понякога и самият Атлантически океан отгоре е сладководен, там, където се вливат големите реки. Но вярвайте ми, ще ви покажа един начин за изпробване на водата на много клафтери16 дълбочина, за който на вас и през ум не ви е минавало, и тогава вече ще разберем със сигурност.

Водачът на драго сърце се съгласи да изоставят тази тема и да заговорят за друго.

— Ние не се гордеем много с нашите способности — забеляза той след кратко мълчание — и много добре знаем, че тези, които живеят в градовете и край морето…

— По морето — прекъсна го Кап.

— …добре, по морето, щом така желаете, приятелю, исках да кажа, че тези хора са далеч по-облагодетелствани от нас, които живеем в пустинята. Тук всеки си има свое призвание, свое природно дарование и не страда от излишна суетност и самохвалство. На мен например природата ми е определила да обхождам горите, за да търся следи и да стрелям с пушката си по дивеча. Е, вярно, служа си и с греблото и харпуна, но не мога да се похваля, че съм особено изкусен с тях. Виж, младият Джаспър, който в момента разговаря с дъщерята на сержанта, е друга порода човек, може да се каже, че във водата той се чувствува като същинска риба. Индианците и френците от северния бряг го наричат Сладка вода тъкмо за това му качество. Да борави с весло и въжета, той умее отлично, но не и да запали огън в гората.

— В края на краищата трябва да има нещо вярно в това, което казвате — рече Кап. — Ето например вашия огън. Да си призная, Пронизваща стрела затъмни всичките ми познания и опит в мореплаването, като каза, че димът идва от огън на бледолики; тази негова опитност според мен може да се сравни с умението да направляваш кораб в непрогледна нощ, когато вятърът те гони по петите.

— В това няма нищо необикновено… нищо необикновено — отвърна Следотърсача и се затресе от безмълвен смях — обичайната му предпазливост го възпираше да издаде и най-слабия звук. — Ние прекарваме дните си сред великото училище на природата и не ни е трудно да усвояваме уроците му. Бихме били безпомощни като ей тези дървета, когато търсим някоя следа или се промъкваме с важни известия през горската пустош, ако не умеехме да различаваме тези подробности. Сладка вода, както го наричаме, тъй много обича водата, че заедно със сухите съчки, които лежат струпани наоколо в огромни количества, е събрал за огъня и две-три влажни, а струва ми се, дори вие моряците би трябвало да знаете, че суровото дърво дава черен дим. В това няма нищо необикновено и тайнствено освен за онзи, който не тачи Бога и не се прекланя със смирение и признателност пред неговото всемогъщество.

вернуться

16

Клафтер — 182 см морска дълбочина. — Б. пр.