— Хайде стига, Следотърсачо, тези празни приказки са по-лоши, отколкото да те одерат цял — от носа до кърмата. След няколко часа слънцето ще се скрие, затова нека да се понесем по тази ваша река веднага щом можем. Магнит, скъпа, готова ли си за път?
Магнит скочи, поруменя силно и започна да се приготовлява за предстоящото пътуване. Младият Джаспър й бе разказвал тъй увлекателно за все още далечния форт, към който пътуваха, за баща й, когото тя не беше виждала от дете, и за начина на живот в пограничните гарнизони, че тя не бе чула нито дума от току-що предадения разговор. Цялото й съзнание дотолкова се бе насочило към тези тъй интересни неща, та не особено приятните теми, по които бяха спорили двамата мъже, седнали край нея, не бяха стигнали до ушите й. Суетнята около тръгването сложи край на всякакви по-нататъшни разговори и тъй като багажът на водачите беше незначителен, след няколко минути групата беше готова да потегли. И тъкмо се канеха да напуснат мястото, където бяха лагерували, Следотърсача, за изненада дори и на своите помощник-водачи, събра наръч съчки, хвърли ги върху недогорелите въглени на огъня и нарочно подбра някои по-влажни, та да се вдигне колкото се може по-гъст и по-черен дим.
— Когато искаш да прикриеш следите си, Джаспър — поясни той, — димът от лагерния огън може да ти помогне, вместо да ти напакости. Ако на десетина мили оттук има мингоси, то положително неколцина от тях са се покатерили по хълмовете и по дърветата и се взират да открият някъде дим, в такъв случай нека видят нашия, това ще им бъде от полза. Да заповядат на остатъците от обеда ни.
— Ами ако открият следите ни и тръгнат след нас? — попита младежът, който, откакто бе срещнал Мейбъл, бе особено загрижен за безопасността на спътниците си. — Докато вървим към реката, зад нас ще остава широка диря.
— Колкото по-широка, толкова по-добре, когато мингосите стигнат до реката, цялата им хитрост няма да им стигне да разберат накъде е отплавало кануто — нагоре или надолу по течението. Водата е единственото нещо в природата, което най-сигурно заличава следите, но дори и тя понякога не ги скрива, ако миризмата е много силна. Нали разбираш, Сладка вода, ако някой от мингосите ни е забелязал долу при водопада, ще се отправят към дима и напълно естествено е да заключат, че тези, които са тръгнали нагоре по течението, ще продължат нагоре по течението. Единственото, което могат да знаят в момента, е, че от форта е тръгнала група, но дори и най-хитрият минго няма да се сети, че сме дошли чак дотук заради удоволствието да се върнем обратно още същия ден с риск да загубим скалповете си.
— Разбира се, те не знаят нищо за дъщерята на сержанта, защото нейното пристигане се пазеше в най-дълбока тайна — добави Джаспър. Сега вече разговаряха само двамата, вървейки към ветровала.
— И тук няма нищо да научат — отвърна Следотърсача и спътникът му видя как той най-старателно затъпква следите, оставени върху килима от листа от мъничкия крак на Мейбъл. — Стига само като са преминавали ветровала, да не е подскачала около тази стара солена риба като млада сърничка край майка си.
— Около стария елен, искаш да кажеш, Следотърсачо.
— Не ти ли се струва особняк? Виж, с моряк като тебе мога да се разбера, Сладка вода, и не намирам кой знае каква разлика в призванията ни, въпреки че ти принадлежиш на езерата, а аз на горите. Слушай, Джаспър — добави водачът и се заля от обичайния си беззвучен смях, — какво ще речеш, ако изпитаме сърцатостта му и го спуснем по водопада?
— Но какво ще стане с племенницата?
— Нищо лошо няма да й се случи, тя чисто и просто ще заобиколи пеша водопада, а ние с тебе ще поставим на изпитание този морски вълк и така ще се опознаем по-добре. Ние ще разберем дали кремъкът му още може да пали, а той ще научи някои от шегите, които си устройваме тука по границата.