Младият Джаспър се усмихна, защото обичаше шегите, пък и се чувствуваше малко засегнат от високомерието на Кап, но хубавото личице на Мейбъл, стройната й и пъргава фигурка и най-вече пленителната й усмивка застанаха като щит между вуйчото и шегата, замислена от Следотърсача.
— Може би дъщерята на сержанта ще се уплаши — отвърна той.
— В никакъв случай, ако има у себе си поне малко от смелостта на баща си. Няма вид на страхливка. Остави ме сам да се справя с тази работа, Сладка вода.
— Не, Следотърсачо, ти само ще удавиш и двама ви. Ако лодката се спусне по водопада, то и аз ще бъда в нея.
— Добре, ще бъде както ти искаш, да изпушим ли по този случай лулата на мира?
Джаспър се засмя, кимна в знак на съгласие и повече не отвори дума по това, тъй като групата вече беше стигнала до лодката, която толкова често се споменаваше. Без много приказки те се разбраха какво да направят.
ГЛАВА III
Земята тук бе нявга дива.
реките — с пълни брегове;
мелодията им игрива
ехтеше в тъмни лесове;
потоци, ручеи звъняха.
сред храсти извори блестяха.
Известно е, че почти всички реки, вливащи се в Онтарио откъм южната му страна, са с тесни корита, мудни и дълбоки. Но има и изключения от това правило — немалко от тях имат бързеи, а някои дори и водопади. От последните беше и реката, по която трябваше да плават нашите пътешественици. Осуиго се образува от сливането на две реки, изтичащи от езера — Онеида и Онондала. По протежение на няколко мили тя тече през леко хълмиста равнина, после, като стигне края на тази естествена тераса, изведнъж спада с около десет-петнадесет фута22 и водите й продължават да се носят тихо и плавно в новото корито, докато накрая се влеят в обширния басейн на Онтарио.
Лодката, с която Кап и спътниците му бяха дошли от форт Стануикс, последния военен пост по долината на Моухок, лежеше на брега на тази река и сега в нея се настани цялата група освен Следотърсача, който остана последен, за да я отблъсне от брега.
— Обърни я е кърмата напред, Джаспър — каза ловецът на младия моряк от езерата, който беше взел веслото от Пронизваща стрела и бе заел мястото си на кормчия. — Пусни я по течението. Ако някой от тези проклетници, мингосите, открие следите ни, няма да забрави да разгледа отпечатъците в тинята и щом види, че носът на лодката е бил обърнат нагоре по течението, напълно естествено е да помисли, че сме тръгнали именно в тази посока.
Нареждането му бе изпълнено и с мощен тласък Следотърсача, мъж в разцвета на силите си, отблъсна лодката и тъй леко скочи на носа, че не наруши ни най-малко равновесието й. Щом стигна до средата на реката, там, където течението беше най-силно, лодката изви и се плъзна безшумно надолу по течението.
Това беше пирога от дървесна кора, каквито обикновено индианците си правят и които благодарение на това, че са извънредно леки и много лесно се управляват, са незаменими при плаване, затруднено от речни прагове, плавеи и други подобни препятствия. На няколко пъти двамата мъже, които съставляваха основния екипаж, я изпразваха от багажа и я пренасяха по на неколкостотин ярда23, но тя беше тъй лека, че дори сам човек не би се затруднил да я вдигне. Беше обаче дълга и по-широка от обикновено кану и несвикналите намираха, че основният й недостатък е липсата на устойчивост, но след неколкочасово плаване и това изпитание бе преодоляно до голяма степен. Мейбъл и Кап така се пригодиха към променливите й движения, че седяха съвсем невъзмутими по местата си. Допълнителната тежест на тримата водачи не затрудняваше ни най-малко движението на лодката, защото широкото и закръглено дъно изместваше достатъчно вода, без планширът й да потъва много дълбоко. Беше изкусно изработена, ребрата бяха малки и скрепени с ремъци. Цялата тази конструкция, тъй крехка и неустойчива на вид, можеше навярно да превозва двойно повече пътници от тези, които се бяха вместили сега в нея.
Кап седеше на ниската седалка в средата на пирогата, Голямата змия беше коленичил до него. Пронизваща стрела, отстъпил мястото си на кърмата, седеше заедно с жена си пред тях. Мейбъл, облегната на един от собствените си вързопи, седеше зад вуйчо си, а Следотърсача и Сладка вода стояха прави — единият на носа, другият на кърмата, размахваха отмерено греблата и ги потапяха безшумно във водата. Разговаряха приглушено, тъй като всички съзнаваха, че вече не са под прикритието на гората и че трябва да стават по-предпазливи, колкото повече наближават форта.